Без да претендират за изчерпателност, отделните текстове представят различни версии на Ориента, разиграват отношенията му със Запада, постоянно разменяйки ролите на субекта и обекта в тях. Ориентът тук е постулиран като пагубна ментална нагласа (Каравелов/Ботев), проблематизиран е чрез ред свои културни символи (подмолния диспут Иван Богоров -Добри Войников), премислен е като медитативен покой, нирвана (съзерцателното упоение на "калоферските момци" на Константин Огнянович, омъдрената притихналост на Нешо Бончев) и в крайна сметка е категорично омаловажен като примитивен колективитет, ограничителен за личността, формирана на Запад или на Север.