Настоящата книга е опит да се докаже съществуването на методическата философия в преподаваните идеи за съвършенства на човек и общества в цивилизационните преходи на развитие. Знаковите системи и на тази философия и на теорията на обучението по предмета се препокриват дори и само да бъдат означени върху историческите свидетелства, регистриращи образи, символи, религиозни и митологични представи за вселена и човек.

Настоящият труд е предназначен за учителите по история и цивилизация в българското училище, студенти, изучаващи като изпитен предмет методи на обучението по история, както и за изследователи, занимаващи се с проблемите на училищното обучение по история и цивилизация. Целта на книгата е да докаже, че не е достатъчна да се правят методологически разрези на обучението, защото то има собствена философия, чрез която се осъществява обществената поръчка към подрастващите.