Аз съм човек на ХХ век. Това е минало време. Не толкова добро за България. Тя загуби всички войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна... Втората световна я загуби баща ми. Третата, Студената, я загубих аз. На последните две бях свидетел.

... Трябва да разкажа нещо за себе си. Време е, така правят всички, когато разберат, че в живота не им предстои нищо съществено. Като няма вече защо да гледат напред, се обръщат назад.

... За миналото не страдам. Ако може то сa`мо да върне жена ми Цвети, баща ми и майка ми, брат ми, приятелите. Но не може.

... Както е казано, спомените са раят, от който сме изгонени. Те са като рачешкото ходене, назад. Видения за миналото. Видения – затова аз не отговарям за фантазиите и асоциациите на читателите, а само за моите. Който иска да вярва на спомени, да вярва.

Павел Писарев