Ваньо

Аз съм голям в България. Не толкова голям като корупцията в правителството или наркокартелите, но достатъчно голям, за да бъда споменат в ранните вечерни новини (измествайки на второ място отбелязването на шейсетгодишнината на принц Чарлз - не се шегувам).

Преди няколко години написах умерено успешен наръчник по държане в обществото - "Правилата на Мистър Джоунс за успешния мъж", която вдигна малко пушилка. В новоразвиващите се пазари обаче тя стана суперхит и сега е издадена в Русия, Китай, Полша, Унгария, Корея и Румъния, както и в Гърция и Съединените щати. Но именно в България аз съм суперзвезда и това ме кара да се замисля...

...Караха ме с частен самолет в София за представянето на книгата на парти в хотел "Кемпински", където Брайън Фери трябваше да разиграе префабрикуваното си шоу с "Рокси мюзик". На вторичния (черен) пазар билетите се продаваха по 250 евро и за момент се замислих сериозно дали да не продам своя. На борда имаше телевизионен екип, който интервюира Брайън и мен, задавайки ми остри въпроси дали Гордън Браун може да се справи с икономиката ("Не може", отговарях аз, от което те очевидно оставаха много доволни.)

Всеки, който е чел изключителната книга на Миша Глени "Макмафия", има поне бегла представа за лабиринтите на корупцията в България - контрабанда, каналджийство и съучастничество на властите. Заглавия като това в "Дейли телеграф" - "Добре дошли в корумпираната столица на Европа", са по-скоро норма, не изключение.

Съвременната търговия - свободна или полулегална - е френетична и българите прегръщат Запада с голямо удоволствие. Сега дори и компаниите за луксозни стоки пристигат, насърчавани от хора като Спас Русев. Направил богатството си от телекомуникации, Русев отваря ресторанти и клубове във високия пазарен сегмент, създаде свое собствено лайфстайл списание ("Его" - странно, то ме показа на корицата си, но може би Брад Пит е бил прекалено зает този месец) и току-що си е осигурил правата да издава GQ и в България. Той е и човекът, отговорен за издаването на книгата ми в България и за такова разточително парти за масите в София. Спас Русев очевидно е голям мъж.

Появих се в сутрешно токшоу (по бТВ, притежавана от Рупърт Мърдок) - объркващо преживяване за мен и вероятно за зрителите. Притиснат между мен и двамата водещи беше преводач, от чиято уста моите остроумия звучаха като балкански нонсенс. Появяването ми обаче явно е направило впечатление, защото пет минути след предаването млад министър в правителството на този стожер на НАТО се обади да поиска покани за презентацията. Или може би беше просто фен: предните две седмици книгата ми е вървяла като сериал по българското радио, което означава, че местните жители са попили рецептите ми за това как да инвестираш ценните си книжа и как да се държиш в лап-дансинг клуб. Същия следобед дадох още шест интервюта - за телевизия, радио, за седмичника "Капитал", за всекидневника "Дневник". И когато приключих, стана време за купон. Моят асистент Свет ме представи на почти всички. Някои приличаха на Парис Хилтън, други - на Димитър Бербатов; имаше изискани мъже в много скъпи костюми, както и други със собствена охрана (в България, ако нямаш собствена охрана или джип "Мерцедес", все едно че ходиш с табелка "Учебен"). Питаха ме какво най-много ме изненадва в София. "Че не всички изглеждат като Борат", отговарях аз. "Само някои."