От дълбините на Интернет-пространството изплуват стотици съавтори – одобряват, критикуват, добавят, размишляват. Евгений Тодоров неочаквано се превръща в един от най-популярните блогъри – броячът на читателите показва цифра над 200 000.

Настоящата книга едва ли би се превърнала в надгробен паметник над тези любопитни „записки по българския Преход“. По-вероятно е срещата с нея да провокира още хора да се включат със своите истории – блогът все още съществува и адресът му е www.zaprehoda.blog.bg.

Кой е Евгений Тодоров? Пловдивчанин, роден в първата половина на миналия век.

Журналист от крехка възраст, расте в йерархията на Пловдивския телевизионен център, печели една след друга телевизионни награди, прави филми… Докато през 1991 г. взема странното решение да скъса завинаги с досегашния си живот и да излезе на свободния пазар, за да срещне предизвикателствата на новото време.

Пробва какво ли не – амбулантен търговец, продавач на хороскопи, бакалин, кръчмар. Много години не написва и един ред – ако не се смятат фактурите и сметките в бакалските тефтери. С приятели, повечето от които също са минали през телевизията, произвеждат горчица, плодови сокове, шоколадови вафли. Пробват се в хазарта и чейнчаджийството. Оцеляват в най-борческото време. След 15 години се връщат към телевизията – само че сега започват на един таван, от нулата.

Уроците на всички тези „университети“, както би казал Горки, могат да се намерят в тази книга. И като се има предвид, че всички описани събития стават в един специален период, който свикнахме да наричаме „преход“, записките на Евгений Тодоров вероятно имат и някаква историческа стойност. Защото кой ли би описал изминалите 20 години от такава гледна точка?

Здравко Гълъбов