Тук са похвалното слово за Духа, за Храма, който никога няма да бъде осветен, литургии за принца на поезията Христо Фотев и за разлюляната камбанност Фурнаджиев, надгробно слово за Смирненски, усамотяване с Христо Ботев, който, ако беше жив, щеше да бъде безработен.

И още: за Яворов и Демоните на българския дух, за одяконяването ни с Левски – извънбрачното дете на Свободата, за озаренията на сляпата светица Преподобна Стойна и феноменалната Слава Севрюкова, плюс осветлени, живи примери от мъртвите духовни настойници, както и няколко десни прави крошета, разтърсващи ченето на съвремието... Текстовете на Леонидов звучат акапелно, със своя акустика, и придобиват естеството на духовна материя, насъщни допълнения към природите на този поет.