Мотивите на авторите са и патриотични, и професионални, и медико-педагогически, и чисто публицистични.

Събрани и обработени са голям брой исторически факти, и то с помощта на комплексна научна методика, за да се постигне едно заслужено вграждане на историята на българската хирургия в европейската културна и научна история.

Настоящата история на хирургията е ориентирана главно към медицинското съсловие, защото една добре изследвана и изучена история допринася за намаляване на грешките в медицинската практика ( в случая хирургичната), а също така за рехуманизацията на медицинските грижи в стила и духа на великия Хипократ.

В този свой труд Д.Дамянов и М.Апостолов ни убеждават, че миналото на българската медицина е достатъчно богато, за да създаде и поддържа приятното чувство за принадлежност към българската национална медицинска традиция. Плюс чувството на гордост от постигнатото, съхраненото и обогатеното хирургично наследство: от времето на старобългарските символични (ритуални) лечебни трепанации до съвременните неврохирургични лечебни методи и средства с български добавки и варианти.

С много труд и старание авторите изпълняват обещанието си да представят с уважение някои от постиженията и напредъка на хирургията в редица европейски страни, които са повлияли благоприятно развитието на хирургията в България и на Балканите.