Стиховете му провокират интелектуалното познание на духовно освободения читател. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искренно възкликва: "Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!" Но официална литературна критика в България се нахвърля необуздано върху поета и предизвиква забрана на неговите творби за повече от 20 години.

Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и др. езици. Съвременните ценители го определят като гениален творец, обновил по необикновен начин българската лирика, драматургия и киносценаристика.