Тя избра страната на масите и от тяхно име активно се намесва в управлението.

Американската журналистика не е само всевиждащото око на новия бог – масата, нито е само жълтото момченце, което не се уморява да повтаря, че царят е гол (описвайки всичките му детайли); тя е и главният психоаналитик на Америка, който непрекъснато превръща несъзнаваното в осъзнато, потуленото – във видимо за всички, премълчаваното – в обект на публична дискусия.

Ако иронично се подхвърля, че именно журналистиката е свела политиката до масово шоу, борсата – до бинго зала, културата – до уличен театър, нека не забравяме, че това са проявления на един и същ феномен: извеждането на главните социални актьори от Храма на Сцената, където те стават видими, достъпни и уязвими. Те са принудени да действат – незабавно и ефективно, да се съобразяват с публиката и да не разчитат много на задкулисния мрак, защото именно там ги дебнат репортерите.