Неизвестната за нас история на Съюза на южнославянските художници „Лада" се реконструира на основата на богат документален материал. Но тук основно се анализират проникването, възприемането и формирането на модернизма в България, като непрекъснато се правят съпоставки с аналогични процеси в Сърбия, Хърватско и Словения.

Особено ценно според мен е поставянето на разглежданите явления в контекста и на европейското изкуство. Не само това. Опитът за ситуирането на тези явления на фона на идеологическите конфликти или течения води авторката до извънредно впечатляващи, понякога неочаквани изводи. А това е свидетелство за научната стойност и оригиналния подход към материала без всякакви „балкански комплекси". С промяната на социалните структури в Европа и стремежа на България към новия европейски дом подобни изследвания придобиват още по-актуален характер. Днес подновяването на идеята за южнославянски диалог руши стари социални и политически митове, но гради в епохата на глобализацията традицията на едно ново единство на Балканите -културното, на базата на равнопоставеността и взаимното уважение. За тази забравена традиция и опит в общуването между духовния елит на южнославянските страни разказва увлекателно написаната книга на Милена Георгиева.

проф. д.изк. Елка Бакалова