в музиката му. За нея той е жива, всепоглъщаща симфония.

За да даде възможност на композитора да се посвети изцяло на изкуството си, тя му предлага месечна рента при едно-единствено условие - никога да не се срещнат. Споразумението е постигнато. В продължение на четиринадесет години аристократката обдарява Чайковски

с парите си, а между тях прелита обилна кореспонденция, в която творецът излага своите виждания за музиката, литературата, религията,

историята, политиката... В мига, в който тя усеща, че любовта му е продиктувана от чисто материален интерес и че той дори има други,

съмнителни увлечения, писмата и "спонсорството" секват.

С присъщото му писателско умение Анри Троая тръгва по дирите на тази странна връзка - от една страна, омайващата госпожа Фон Мек, която претендира да играе ролята на меценат и просветен ценител, нерядко

обладавана от изблици на невъздържаност, и от друга, необозримият вътрешен свят и духовната личност на гения.