Анотация

През ХIX век, когато китайките са бинтовали краката си и са живеели почти в пълна изолация, жените в провинция Хунан са общували помежду си с древен писмен код – нюшу. Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.

прочети още ключови думи: �, �

• Рейтинг: (420)
• Мнения за книгата (4)

• Година на издаване: 2009
• Брой на страници: 352
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 350 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9789542607731
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Лиза Сий

за повече информация:

http://www.lisasee.com/

Лиза Сий е родена в Париж, но израства в Лос Анджелис. Дете на американка и китаец, Лиза е прекарвала много време с роднините си в Китайския квартал, който приема за свой роден дом. Майката на Лиза Сий е писателка, но именно роднините й по бащина линия я вдъхновяват да напише първата си книга „На златната планина. Стогодишната история на моето китайско-американско семейство”. Книгата проследява животa на прадядо й – Фонг Сий, който преодолява безброй житейски несгоди, докато се установи в Америка, където става патриарх на Китайския квартал в Лос Анджелис.

Лиза споделя, че никога не се е замисляла особено за произхода си. Но когато написала първата си книга, хората я питали все по-често: „Ти американка ли си или китайка?” Заради факта, че няма силно изразени азиатски черти, била аутсайдер в Китайския квартал. Същото се получило и при посещенията й в далечната източна страна. Всичко й се струвало толкова познато и уютно, но отново хората не я приемали като една от тях. В същото време авторката категорично заявява, че не е типичен представител на бялата раса в САЩ. „Пиша и се опитвам да намеря себе си, да разбера къде се вписвам”, обяснява тя.

Въпреки добрите продажби и положителните отзиви за книгите й, Лиза Сий постига големия си успех като писателка и получава световно признание с написването на романа „Снежно цвете и тайното ветрило”. Първият тираж на книгата буквално е разграбен от книжарниците в САЩ. Когато продажбите надхвърлиха милион и двеста хиляди екземпляра,американският издател на Лиза Сий й направи прекрасен подарък – луксозно колекционерско издание на романа. „Снежно цвете и тайното ветрило” заема челни позиции в престижните класации на бестселъри няколко поредни месеца и е издаден в 37 страни. Книгата печели редица награди, а правата за филмирането й са под опция в няколко филмови студиа. Писатели от световна величина също изказаха възхищението си от „Снежно цвете и тайното ветрило”. Ейми Тан определя романа като „чудо на въображението” и „красив до болка”, а Кристин Хана признава, че отдавна не е чела книга, която до такава степен да я разтърси. Критиците смятат, че почитателите на „Мемоарите на една гейша” ще останат очаровани от „Снежно цвете и тайното ветрило”.

Другите книги на Лиза Сий също се радват на огромен успех. „Любовта на Божур” повежда читателя на магическо пътуване в историята и културата на Китай, разказвайки прекрасна история за безсмъртието на любовта.

В началото на това лято излезе и последната книга на авторката – „Момичетата от Шанхай”. Романът веднага превзе световните класации и е в списъка на препоръчителните летни четива на най-голямата интернет книжарница Амазон.

Ревюта

Ако "Мемоарите на една гейша" ви е впечатлила и тайните Далечния Изток ви привличат, тази книга ще ви хареса!

Но докато в мемоарите на гейшата са втъкани красота и изящество, в книгата на Лиза Сий не са спестени описания от най-варварските обичаи и осакатяващи жената ритуали, които променят целия и живот, ограничаващите родови и кастови закони, незачитането на индивидуалността и личната свобода. Едно от тях е всеизвестното “стягане на стъпалата“, но в контекста на книгата това е ограничението на духа!

Чисто женският отговор на този обичай е „нюшу“ - таен писмен код между жени, свързани в „лаотун“ - вечно приятелство! Книгата много напомня творбите на Пърл Бък, ("Павилион за жени", "Източен вятър, западен вятър"), а авторката Лиза Сий е обявена за жена на 2001 година от Организацията на жените от Китайско-американски произход в САЩ.

Юлия Калановска , Хеликон-София (Стамболийски)

Всеки, който е чел „Павилион за жени” на Пърл Бък, мигом ще разпознае в книгата на Лиза Сий същия суров и горчив свят на строго следвани традиции и непреклонни правила. Свят, в който жените от стария Китай прекарват живота си заключени  зад решетките на втория етаж, където се е помещавал техният свят. С единственото право -  да са покорни на бащите и съпрузите си, красиви, тихи и грижовни като майките си и пример за себеотдаденост и жертвоготовност пред  дъщерите си.

„Да родиш дъщеря е като да разлееш чаша вода”  е максимата, която казва може би всичко за съдбата на жената в Далечния Изток.

Ето, в този жесток свят се срещат две сродни души – Лилия и Снежно цвете. Двойка мандаринки, орисани на една и съща съдба: да бъдат жени, без собствена воля и право на избор, безполезни за родителите си и безпомощни пред прищевките на живота. От тази обреченост и самота ги спасява единствено Нюшу - езикът на тайните ветрила и избродираните кърпички, на тъжните песнопения и трагичните легенди, на изпепелените копнежи и подтиснатите желания...  

Нюшу, това е гласът на жените на Китай, които казват: „Нас ни има. Ето, вижте ни. Тук сме. Ние не сме само бледи сенки, скрити зад паравана на злочестата си участ. Живи сме. Мислим. Обичаме. Страдаме...”

Чувате ли ги, жени от Запада?

Нюшу - това е гласът на свободата.

Нюшу - това е нашият език.

Ваня Хинкова, Хеликон-Русе

Място – Китай; епоха - XIX век.

Това е мястото и времето, в което се развива един изключително емоционален и завладяващ женски сюжет. Привлечена от някои исторически факти за бита и нравите на китайците, авторката Лиза Сий, избира да разкаже за майчината любов, въплътена в ужаса на бинтоването на краката на момичетата от най- ранна детска възраст, както и за едно силно приятелство, поддържано от тайния писмен код нюшу. Книга  за изпитанията на човешкия дух.

Четейки книгата,останах поразена от това колко различна е източната представа за майчина любов от западната.

Всяка майка иска най- доброто за своите деца. За китайките в тогавашното общество най- важно е  да осигурят висок жизнен стандарт за своите дъщери, омъжвайки ги за богати мъже.

Според обичаите, начинът е жесток и е свързан с физическо осакатяване, но за съжаление е единствен.

Кремена Динева, Хеликон Бургас