Анотация

"Ето кое е важно: неизразимото, бялото поле между думите, защото тези думи винаги говорят за незначителните неща, които всъщност нямаме наум. Нашите домогвания, истинските, можем в най-добрия случай да предадем описателно, а това буквално означава: писане около тях.

• Рейтинг: (206)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2010
• Брой на страници: 92
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 127 грама
• Размери: 20x13
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Макс Фриш

националност:

швейцарец

рожденна дата:

1911

починал:

1991

за повече информация:

www.dhm.de/lemo/html/biografien/FrischMax/

Макс Фриш е един от най-значителните съвременни швейцарски писатели, световноизвестен драматург и белетрист. Роден в Цюрих през 1911 г., в семейството на архитект-строител, Макс Фриш изучава германистика. Но след като в Германия през 1933 г. идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с недоволство към „хуманитарните дисциплини", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини. Публикува първата си книга - романа „Юрг Райнхарт" (1934). Изживява криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер". Въпреки решението си, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят" (1945). Следват драмите „Санта Крус" (1946), „Когато войната свърши" (1949), „Граф Йодерланд" (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията" (1953). Слава на белетрист му донасят романите „Щилер" (1954), „Хомо Фабер" (1957) и „Ще се нарека Тантенбайн" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му „Монтаук" (1975), драмата „Триптих" (1978) и повестите „Човекът се появява през олоцена" (1979) и „Синята брада" (1982). В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, себеподобните и самия себе си, като застъпва възгледите си на хуманист и моралист. Умира през 1991 г.

www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/