Анотация

Cпоред Борхес идеите нямат стойност на утвърдена истина, а занимават скептичния ум дотолкова, доколкото са необикновени и чудни. Затова не е странно, че в неговите есеистични книги господстват експериментът, ироничният жест и естетическата игра.

прочети още

Борхесовата есеистика с право може да се нарече диалектика в действие. Диалектичността пронизва есеистичните творби на аржентинския писател на всички равнища – от противоречивата мисловна структура до характерните за стила му оксиморонни съчетания. Изпод дебелата кора на установеното знание Борхес извлича нови, допълващи се или взаимноизключващи се истини и в този неспирен процес радикалният скепсис се уравновесява от ведрата убеденост, че в неизчерпаемите дълбини на познаваемото се оглеждат неизчерпаемите възможности на човешкия интелект и въображение. Настоящият сборник съдържа избрани есета от четири есеистични книги на големия аржентински писател: „Обсъждане“, „История на вечността“, „Нови разследвания“ и „Девет есета за Данте“.

много слаба слаба добра много добра страхотна
  • Година на издаване: 2011
  • Брой на страници: 308
  • Корици: меки
  • Език: български
  • Тегло: 294 грама
  • Размери: 20x13
  • ISBN: 9789545299452
  • Наличност: ДА
  • Доставка: 3 дни

Хорхе Луис Борхес

рожденна дата:
24.08.1899
починал:
14.06.1986

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 в Женева.

Ревюта

Обозначавани като разкази и есета, със съдържание определяно най-вече като философско по своя характер, текстовете на Борхес трудно могат да бъдат вкарани в класическите дефениции за жанр.

 И макар справедливо прокламирани като философски, те изобилстват с литература – древна , класическа, съвременна – безкрайни са препратките, коментарите, интелектуалните ребуси, в които тя е замесена.

Не по-малко е присъствието на история, теология и всякакъв вид хуманитарно знание, за границите и разделението на което, очевидно Борхес не държи никаква сметка. Всъщност  за него няма никакво такова разделние – това  стои в основата на самото му разбиране за човешкото знание и за  начина, по който  трябва да се пише и разсъждава за него.

Вероятно оттук тръгва магията на аржентинеца,  чрез която той „фасцинира” читателите си така, че те продължават да поглъщат написаното независимо дали разбират и половината от него. Спояващият елемент на този хуманитарен „микс” е невероятната ерудиция на писателя ( в това отношение той наистина е ненадминат), а тя сама по себе си е гаранция за могъщото му въздействие върху читателя. Като прибавим към всичко това провокацията на загадката, сблъсъка на рационалното и ирационалното, неочаквания край и множествеността на отговорите или  липсата на отговори, разбираме защо марката „Борхес” остава уникална и вечна.

Флорика Велева, Хеликон Благоевград

Коментари

Попълнете текста от картинката

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница

За всякакви други въпроси или коментари моля изпращайте на service@helikon.bg