Анотация

Пaтрик Суeйзи eдвa ли имa нуждa oт пoдрoбнo прeдcтaвянe - нoминирaн трикрaтнo зa "Злaтeн глoбуc", c глaвни рoли в двa oт нaй-любимитe филми нa вcички врeмeнa: "Mръcни тaнци" и "Призрaк" (пoзнaт в Бългaрия и кaтo "Дуx"). Учacтвa в oщe рeд xитoви зaглaвия, cлeд кaтo жeртвa бaлeтнaтa cи кaриeрa зaрaди кинoтo.

• Рейтинг: (136)
• Мнения за книгата (4)

• Година на издаване: 2011
• Брой на страници: 212
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 343 грама
• Размери: 21.5x14
• ISBN: 9543218285
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Ревюта

Рядко книга е променяла толкова мнението ми за някого.

Тази автобиография не е обикновена, не  е безцелното самохвалене и избирателната подборка спомени, които нерядко обагрят писанията в този жанр. Изповедта е честна, откровена до болка. Защото по времето, когато го пише, над Суейзи е надвиснал Демоклиевият меч на смъртта. И въпреки че сред текста той заявява ясно волята си да го победи, всички знаем, че не успя.

 Животът на Суейзи вдъхновява. На младини, след кошмарна контузия в лявото коляно, той е отписан за американския футбол, но решава въпреки всичко да се отдаде на балета. Превъзмогва неимоверната болка, която никога не го напуска до края на живота му – при всеки танц, при всяка репетиция, при всяка сцена във филм. И се научава да я крие по един чудовищен начин. Той пише:

 „Болката не е нищо друго освен едно усещане и можеш да избереш дали да му се поддадеш, или да го контролираш. По този начин успях да поддържам толкова дълго своята кариера и дори да се боря с рака. Болката, подобно на страха, може да бъде дори твой приятел, ако й дадеш тази възможност. Тя засилва концентрацията и ти позволява да се чувстваш жив”.

Пред мен се възправи един човек, комуто животът не е дал нищо наготово. Който след нелекия отказ от балета се занимава с дърводелство, за да издържа себе си и жена си Лиса, който буквално гладува, за да дочака мечтата си. Той дори сглобява кучешка колиба в момента, в който научава, че е избран за роля в сериала “Ренегатите”, който го спасява от глада! И не се отказва нито за миг.

И успява. Това е човекът, който гримира сам баща си преди последния му път. Който се справя с неколкократни потъвания в алкохола, обичайните брачни пропасти, измъква се на косъм от смъртта при самолетен полет. Докато не я срещна в лекарския кабинет. Но въпреки кошмарната диагноза и минималните шансове за успех, Суейзи завършва героично последния си ангажимент, който е поел, успоредно с химиотерапията и кошмарните болки. Безумец, но вдъхновяващ безумец.

Христо Блажев, www.knigolandia.info

Имам приятел, който танцува така, сякаш се опитва да запази равновесие в центрофуга. “Мръсни танци“ беше любимият му филм и желанието му да подражава на Патрик Суейзи граничеше с мания.

Аз също харесвах Патрик, особено в „Точка на пречупване“, където му партнираше Киану Рийвс.

Когато медиите раздухаха новината, че е болен от рак, но ще продължи да снима сериала в който участва, най вероятно, като много други, и аз си помислих: “що се пъне тоя,  а не си гледа последните дни от живота.“

Отговорът е - неговият танц със живота.

Винаги съм мислел, че Патрик Суейзи е актьор, който се е учил да танцува. Никога не съм предполагал, че е от онези „мъже в чорапогащници“, които са достигнали върховете в балетното изкуство, че нелепа травма по време на футболен мач ще го принуди да изостави изкуството на танца и центробежната сила на съдбата ще го запрати в Ню Йорк, където ще се препитава като дърводелец, преди да рискува и да се потопи в мътните води на машината за кино, наречена Холивуд.

И така ... страница след страница, стъпка по стъпка, с неговата изповед опознавах човека Суейзи, различен от наложения му в киното образ на танцуващия с цвички.

И, докато го опознавах, се чувствах страхотно.

В лицето на Малкия Бъди, както са го наричали в семейството, открих чудесен приятел и по-голям брат, какъвто винаги съм искал да имам. Такъв,  за който въпросите и отговорите, любовта и мечтите, мизерията и славата не са борба с живота, а един безкраен танц.

Иван Гутев, Хеликон Габрово