Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й драматургични текстове са „Малка пиеса за детска стая” и „Приятнострашно”. Носителка е на наградите „Икар” (2008, 2010), „Аскеер”( 2008), Наградата на независимата критика, наградата „Златно перо”, наградата „Нова европейска драма” и др. Пиесите й са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Нейни произведения са: „Кралица на прозореца”, „За замъците, валежите, роднините и любовта”, „Тихи невидими хора”, „Книгата, която се оказа дневник”, „Уилъби” и др. Стилът на писане на Яна Борисова е уникален и се смята за находка в съвременната българска драматургия, заради езиковите еквилибристики и органичността на диалозите.

Яна Борисова и Христо Мутафчиев са колеги и много близки приятели .

„... Ние с Христо не се съдим, не си правим забележки и не се опитваме да се променяме взаимно. Имахме битка за печелене и той ме извика на помощ...”

„...тази книга е по-скоро документално-поетичен разказ за събития, които ни завихриха в реалността и за начините, по които ние се спасихме. Иначе за театър се пише по-нежно, защото той е моментно случване, за което след това няма доказателства. Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш - те изчезват, но остава много въздух за дишане...”