Този опит се извършва във философска и културно-историческа перспектива, а привилегировани обекти на изследване са философски и литературни съчинения на двама измежду най-радикалните в своето поле автори на XX век, Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, както и творби на художници като Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Големите теми на „Невъобразимото" са тези за репрезентацията и нейната религиозна забрана, за отношението на образа към формата и безформеното, за (не)изобразимостта на общността и субекта. Чрез тях се очертава едно ново поле - полето на философията на образа. Философията на образа трябва да започне от Невъобразимото.

Трябва да се изложим на риска да поемем срещу мощното течение на хилядолетното наследство, маргинализиращо образа, свеждащо го до проекция на вечния образец, на архетипа - Дух, на неизобразимата свещена същност. Образът не е „образ" на истината, а самата истина. Образът-тяло е самото свещено.