Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти.

Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи.

11 септември, сутринта, 8:44

сега задачата е вече ясна. Аз упорито съм тренирал, до озлобление съм се борил със себе си, когато се случи тялото да ме спре, да ме сплаши. Ето защо и винаги съм имал успех с момичетата на моите приятели: на мен те не могат да устоят. Защото аз правя любов с телата им така самопожертвователно, че актът на любовта прилича на обожание, на ритуално всесъжение, в което никоя част на тяло и плът не може да бъде срамна и нечиста. И след него нищо от никого няма да остане.

Вестник "Култура", Брой 27, 15 юли 2005 г

Мария Попова

Носталгия по свободната любов

Има текстове, които очароват читателите си още след първото прочитане. Има текстове, които разкриват своята уникалност постепенно. Може да се каже, че текстовете на писателя и драматурга Георги Тенев са от втория вид. Несъмнено създадени от автор с богата култура и въображение, те предполагат онзи момент на опознаване, до който създават впечатление за алюзорност, интелектуална и езикова невъзможност, но отвъд който отправят предизвикателство към собствената стереотипност и предполагат възможност за лично себепознание. Вероятно причина за това движение е и естествената нужда на автора да променя, да играе със собствения стил, похват на изразяване и способност за възприемане от читателя, без обаче да засяга степента на тематична задълбоченост и вариативност на прозаичните и драматургичните му текстове. Навярно затова във втория си роман "Кристо и свободната любов", спонтанно написан, както сам споделя, Георги Тенев проговаря на един ясен, изповеден език, чрез който характерните за текстовете му абсурдистко - фикционални прескачания придобиват още по-воайорско и автентично присъствие.

Като че ли фокус-линия на книгата е равносметката, която всеки човек прави в даден момент от живота си. Тогава, когато е стигнал до някакъв предел - за себе си, на развитието си, на опознаването на другите и за да продължи напред, трябва да се вгледа в същността си. Това е текст за спомена като съ-участник, за припомнянето и безсмислието на развитието напред. И, разбира се, това е текст за любовта, която е "възможна само в спомена, в твърдата рамка на невъзможното връщане". Познатото и от предишния роман на Тенев "Вундеркинд" прескачане във времето и пространството присъстват и в този, за да напомни за онова "отвъд", което трябва да бъде преповторено, (съ-)преживяно, за да се стигне до "тук и сега", до различното настояще.

Двете метатеми, заложени в заглавието - любовта и познанството с Кристо (като алюзия за културна принадлежност, масовостта) са изведени чрез множеството мозаечни късове на наративната изповедност, за да изкристализират в представата за новия човек, за промяната, която героят на романа и следващият го читател трябва да придобият. Сякаш някъде отвъд има един невидим касетофон, който (журналистически, психоаналитично) записва спомените, мечтите, болките, представите и това интимно, монологично споделяне освобождава, но и отчуждава. Този творчески похват предопределя и чистата, естествената краткост на изразяване на героя, ограничеността на силно метафоричните описания, както и на историческия и културен отзвук.

"Любовта е нетрайна, това е ясно. Като гледам сега тук, съзнанието също не е вечно. И не е непременно необходимо, за да продължава живеенето. Точно като любовта", пише Георги Тенев. Любовта, която изпитва неговият герой, налага ритъма на целия роман. От една страна това е онази необходимост да се докосваш до другия, да съпреживяваш някаква цялост или да се разпадаш поради невъзможността за споделяне, за съчувстване на това единство. Свободната любов е в способността да направиш общодостъпна собствената си нужда да обичаш и да бъдеш обичан, да заразиш с тази нужда всички останали. Всички онези жени, в чийто черти, героят на романа търси образа на тази, която смята за избрана и които по стечение на обстоятелствата се явяват приятелки на собствените му приятели, са своеобразни изразители на този стремеж за съобщност. Достигането до нея, означава достигане до желаната жена или отвъд нея, каквато позиция избира героят на "Кристо и свободната любов". От друга страна любовта е и авторефлексивна - онова положение на самоуважение, себеизразяване и навярно самоунищожение - опознаването на другия е невъзможно, общуването съществува единствено между мен и представата за нея (него), опитът за потапяне в другия е средство за достигането до самия себе си.

Срещата с художника Кристо се явява както стимул за емоционално задвижване на героя - превръщането в Новия човек, така и своеобразен символ на културно позициониране. Кристо е свързан с творческото предизвикателство, с артистичната непостижимост, чието очарование е интригуващо, но и недосегаемо. Нетрайността на проектите на Кристо целят пространствена и ментална промяна, но и уютно се наместват в масовизираната и информационно поддържана социална среда.

В крайна сметка героят от романа на Георги Тенев "Кристо и свободната любов" се самоизгражда като Новия човек - освободен "не просто от миналото си, а от неслучилото се минало. Новият човек няма мечти и не възстановява загубени пътища. Той приема света точно такъв, какъвто светът му се представя." А светът се оказва овеществена проекция от миналото - повторната среща с детската любов - бъдещето се оказва възможно като преобърнато минало.

Може би "Кристо и свободната любов" на Георги Тенев по оригинален начин съвместява романтическата литературна традиция на героите, които страдат вследствие на неблагоразположеността на заобикалящата ги среда и постмодернистичната насока на екзистенциална неприспособимост. Заглавието на романа и части от текста допускат степента на заиграване, жонглиране с познати имена, стилове, нагласи, преформатирането на изградени ценности. Същевременно книгата затрогва именно със способността да се надникне в интимността на чуждия свят, да се опознае една друга личност и навярно да се потърсят допирните точки, моментите, в които четенето се превръща в себевглеждане.