Анотация

"Днeвници и нощници" (2008) e кaвъp-вepcия или по-точно „гaвъp-вepcия” нa биогpaфиитe нa вeлики личноcти. B оcновaтa ca общоизвecтнитe иcтоpичecки фaкти, но aвтоpът ги e интepпpeтиpaл тaкa чe дa му e зaбaвно нe caмо нa нeго.

• Рейтинг: (455)
• Мнения за книгата (69)

• Година на издаване: 2009
• Брой на страници: 152
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 200 грама
• Размери: 21x14
• ISBN: 9789542805229
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Иво Сиромахов

националност:

българин

рожденна дата:

29.12.1971

за повече информация:

www.ivosiromahov.com

Иво Сиромахов е бил театрален режисьор, автор е на стотици статии в списанията „Playboy” и “MAX” и в. „24 часа”, а от десет години е сценарист на най-гледаното телевизионно шоу в България – „Шоуто на Слави”.

Сиромахов гледа с ирония и сарказъм на съвременните ценности, книгите му са потоп от шеги с рекламната индустрия, модерната журналистика, телевизионните риалити-програми, псевдоелита.

„Дневници и нощници” разказва смешната история на великите личности. Иво Сиромахов се отнася със сарказъм и непочтителност към авторитетите и описва техните пороци и трагикомичната им борба с нагоните.

Омир е военен кореспондент във вестник, Клеопатра е топмодел, Шекспир е автор на рекламни клипове, Нютон е градинар, който отглежда ябълки, а Менделеев е букмейкър.

Смехът според Иво Сиромахов е най-сигурното средство за осветяване на тъмните петна в световната история.

„.Още дневници и нощници” е продължение на гавър-версиите на биографиите на известни личности. От тази книга става ясно, че Хитлер е търгувал с недвижими имоти, Наполеон е бил екскурзовод, а Иван Грозни е неуспял фитнес-маниак.

Книга за ценителите на добрия хумор и пародиите.

„Оптимистична теория за българския секс" е "антинаръчник", от който ще научите как се тълкуват еротичните сънища, как се пише порноразказ, какъв секс са правили българските царе, как да четем интервю с манекенка и защо българите имат толкова високо полово самочувствие. В този сборник Сиромахов иронизира абсурдните съвети, безполезните предписания и десетките клишета, изписани по темата секс. Книгата излиза в разширено и допълнено издание.

снимка: Добромир Панайотов

Ревюта

Предварително уточнявам, че следващите мои “несвоевременни размишления” се отнасят и до появилата се през миналата година книга на Сиромахов, предхождаща тази – т.е. “Дневници и нощници”, както и до наскоро преиздадената и допълнена “Оптимистична теория за българския секс”.

    Признавам, че обичам книги, които искрено ме забавляват. Но ако в една книга забавлението е на пълен ход и ме оттласква от реалността, принуждавайки ме само да се хиля, без да разсъждавам, то стойността на прочетеното за мен безвъзвратно девалвира.  Най-вероятно ще ви разочаровам, но в тази категория книги попадат и последните, издадени под авторството на Сиромахов.

    Съжалявам, че ми се налага да подходя критично /не критикарски/ към отбелязаните заглавия на Иво Сиромахов, защото уважавам таланта му да забавлява. Освен че е зрелищен шоумен и доказва това с годините в ефир - макар и в шоу с все по-съмнителни естетически достойнства - Сиромахов е и писател с талантливо перо /а и театрален режисьор/. Но от времето преди десетина години, когато политическата сатира в неговите съчинения беше ярка и язвителна, като че ли не е останало и помен. Дори и насочването на изостреното му перо към проблема за българската еротоманска простащина - в ”Оптимистична теория за българския секс” -  не успя да върне автора в сферата на оригиналните сатирични прозрения. Да, хуморът му си остана хаплив и безпощаден, но вече не ражда нищо свежо и оригинално – нищо, което да ни накара дори на йота да преживеем пречистващия ефект от четенето, да достигнем до реалната оценка на проблемите, изхождащи от нашия манталитет, както и до евентуалните начини за тяхното решаване.

     Излиза, че критиката на нашенските все по-принизени в тоталната “чалгализация” ценности се оказва утъпкано и клиширано бойно поле за изява на автор-сатирик като Сиромахов. Това може би е причината той да направи рязък тематичен завой и да зададе правила за  една по своему постмодерна игра с наративи, отразяващи съдбите на велики световни /не български!!!/ герои и злодеи. Излагайки и пародирайки важни събития в житейските пътища на исторически персонажи от всяка една епоха под формата на дневници, в своите “Дневници и нощници” Сиромахов цели  възможно най-деликатно да избяга далеч от нашенското, типичното, проблемното, от това, което  досега е предизвиквало критичните му сетива. И въпреки този недотам оправдан “искейпизъм” все пак усещането за нещо ”българско и родно” и в новите книги на Сиромахов надделява, но за съжаление избива в една особена словесна смесица от циничен език и бравурна глуповатост.

    Звучи не зле за читатели, за които гледането на вечерното шоу по bTV е основно консуматорско задължение, нали? Но какво да правят останалите – тези, които в тези въображаеми “дневници”, писани по “нощници”, биха потърсили друг тип естетическа наслада, друг тип послание?...

    Не мога да отрека оригиналния маниер на сюжетни обигравания, но в книгите на Сиромахов оригиналното на места избива в дразнещо оригиналнечене, което вместо да ни радва, по-скоро изтормозва сетивата ни. Така че, четете тези “дневници”, писани “по нощници”, за да се позабавлявате, но ако искате да достигнете до нещо повече от безцелния смях, който само би ви презадъхал и докарал до главоболие,  няма да успеете!

Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово