Я се огледай наоколо да видиш примерите... Сигурен провал. Да се ожениш за чужденец -идиотия. Като не си расъл в еднакъв контекст с някого, за какво изобщо говорим - тръбеше разумното ми младо „аз". Изобщо за какво да се жени човек? Каква е тая глупост с подписите, когато можеш чисто и просто да съжителстваш с някого? Трудно можеше да има по-настойчив и убедителен човек от мен, особено в спор. Омъжих се общо три пъти. Първия - ужасно млада. Втория - за чужденец. След втория път поне си знаех, че вече няма да се върна от чужбина, точка. Е, познахте: третият път се омъжих за българин, но пък бях сигурна, че това е „трети път майка и баща" и поне няма да се развеждам вече. Аха, точно така, разведох се и трети път. Моите житейски убедености не бяха само в сферата на браковете, разбира се. Но каквото и да касаеха, почнех ли гръмко да се заричам, се разбиваха с трясък. Така и с книгата - има смисъл да напишеш роман, или научна книга, или поне научно-популярна. Да пишеш биографична книга, и въобще да пишеш за себе си, ако не си поне холивудска звезда, е пълно безобразие, твърдях на себе си. Кого го интересуваш точно ти? И какво като го правят всички, не ме интересува. Пък и аз не съм всички.

Пишех си някакви импресийки ей така, само за мен, и ги слагах в едно файлче. Статиите и уводните статии за списания, които пишех, поне бяха целенасочени и имаше причина да бъдат публикувани. Докато тези заигравки, дето дори не са разказчета,, бяха (и продължават да са) изцяло плод на действителността, напълно взети от живота, и то моя, и нищо измислено няма в тях. Така че - да си имаме уважението. Ако ще искаш да издаваш книга, измисли сюжет и герои, не ми разказвай какво си яла вчера. Така, де.

Какво да обяснявам, ето че държите книга в ръце и в нея няма нито един измислен герой. Донякъде мога да се оправдая с Емето, която преди време прочете едно-две неща и ме накара да й обещая, че ще издам книга. Май тогава й обещах.

Вера Петрова