Анотация

Все още пиша стихове,

все още правя грехове,

все още сутрин ме зове

с любовни песни чичопея,

все още нося шепа жар

от някой вчерашен пожар,

все още плача аз и пея -

все още на инат живея...

Това ми стига

до следващата книга.

• Рейтинг: (28)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2008
• Брой на страници: 175
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 175 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9789540901985
• Наличност: НЕ

Евтим Евтимов

националност:

българин

рожденна дата:

28.10.1933

за повече информация:

www.liternet.bg/library/bl/e/eevt.htm

Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел Поезия и директор на издателство Народна младеж(1966-84), заместник главен редактор на списание Пламък през 1966-75; главен редактор на вестник Литературен фронт(1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание Родолюбие(1989-91).

Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в.Пиринско дело през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура, близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.