Всички животни са красиви. Магарето е красиво. Къртицата е красива. Тигърът също е красив. Дори мравоядът, който опипва земята с език като с бастун за слепи, има своя чар.

Димитър вярва, че хората трябва да се отнасят с всички други животни като с равни. Очовечаващо е.

Димитър си представя, че животните са малки деца с много остри нокти и зъби.

Димитър е вегeтарианец. Малтретирането и масовото изтребление на съзнателни същества в месната индустрия го отвращават. Консумацията на месо, без жизнена необходимост за това, му е противна. Човек е това, което яде.

Димитър харесва английския философ Джеръми Бентам, защитник на правата на животните. Въпросът не е “Те рационални същества ли са?” или пък “Могат ли да говорят?”. Въпросът е “Могат ли да страдат?”.

Димитър е журналист, защото обича този свят.

Димитър пише поезия, защото обича други светове.”.

При такава мотивация и най-вече заради обичта към световете – този и другите – никак не е неочаквано, че книгата вече е факт.