И не извира топлина оттам.

Светът като машина е неумолим. И ясен.

... Препускам с другите.

Бързаме, бързате, бързат.

Полярна вътрешна неподвижност. И тишина.

В изострения въздух всичко е по местата си.

Казват, че всъщност нормално е точно така.

Но аз в такива дни не живея, а се блъскам в нещата -

все зрими, тежки и яки неща.

И от това блъскане

насинена и онемяла е вечер душата...

Из "Хороскоп"