Така смисълът остава оголен, суров, истински. Върху света е легнала постмодерната ирония на един човек, който го мисли драматично.

Доц. Иван Станков

Това е поезия, която убива позата, за да възкреси спонтанния свят на човека. В такъв момент отпадат границите и каноните; живеещият се вглежда в раждането си точно толкова, колкото и в смъртта.

Поетът удря шамари на нашите очаквания и представи, а внезапността на тези шамари е по-въздействаща отколкото християнската благотворителност на плесницата на едната буза.

Ако думите са се превърнали в порядък, то той ги лишава от свободата им. Сим Алексиев ги е дарил със собствената си свобода, която на пръв поглед изглежда безотговорност, но всъщност е една трудна игра на надежди в един живот, който е прекалено раздробен, за да има само едно разпятие.

Доц. д-р Радослав Радев