Да беше като тебе душата ми поне,

подире ти да литне, понесена без брод...

Надеждата избяга така от теб, живот.

Изнизваш се, животе, тук в тихия чифлик...

И на дъжда съм само в чифлика годеник –

под брястовете плача от никого нечут,

единствено опрял се на собствения скут.

мирисан на овцете, край цъфналия глог

за палето си само съм нещо като бог.

Излитай от лулата, носи се дим сребрист,

разстилай се, постилай над мен саван лъчист,

полюшвай върху него - тъй кратка! - младостта,

във вадичката Керек, накрая света,

под брястовете с врани, до клюмналия трън

топиш се, младост моя, като че първи сън...