Анотация

Не може да бъде! Наистина ли е ръкопис на Достоевски?

• Рейтинг: (89)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2007
• Брой на страници: 478
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 384 грама
• Размери: 20x13.5
• ISBN: 9789543650255
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Борис Акунин

националност:

руснак

за повече информация:

www.akunin.ru

Без съмнение явлението в съвременната руска литература от последните две години е Борис Акунин.

Запазила почти непокътнати ресурсите си от перестроечно време, руската книжна индустрия няма проблеми с произвеждането на събития. И като тираж, и като критическо внимание Акунин се вмества в категорията "интелектуален бестселър", там, където обикновено слагаме Еко и Патрик Зюскинд. "Азазел", първият роман, подписан с името "Борис Акунин", се появява през 1999 г. и критиката веднага обръща внимание върху странната кримка, ситуирана в 1876 и издържана като език и типажи в духа на леките, "водевилни" места у Достоевски. Появяват се и първите съмнения, че това е псевдоним на известен, "сериозен" автор, решил да припечели някоя рубла. Много бързо обаче се появяват цели 8 романа с общ герой Ераст Петрович Фандорин - героят-детектив, който в първия роман е скромен помощник-полицейски, за да се превърне след това в "чиновник за специални поръчения", имащ достъп до тайните на руския светски живот и имперската дипломация. Отделните книги са издържани в различни поджанрове на детективското четиво - полицейски роман, шпионски роман, "херметичен" роман-разследване, политически трилър... Междувременно бързо-бързо пада и тайната на псевдонима - оказва се, че Борис Акунин всъщност е Григорий Чхартишвили - известен японист, преводач на Мишима Юкио и зам.-гл. редактор на "Иностранная литература". "Акунин" всъщност на японски значело "злодей".

През 2000 г. Борис Акунин подхваща нова поредица - този път действието се развива в средата на ХIХ век в провинциална Русия, а детективската роля е поета от младата монахиня Пелагия. Това са романите "Пелагия и Белия булдог" и "Пелагия и Черния Монах" - последната, току-що отпечатана книга на Акунин.

Междувременно критиката се разделя на две. Едните не могат да понесят популярността и свръх-продуктивността на Акунин/Чхартишвили и го заклеймяват като чисто комерсиален автор. "Akunin - това вече е един своеобразен "Газпром", промишлен гигант с филиали в провинцията и представителства във всички епохи; литературен олигарх, присвоил си най-богатия природен монопол - монополът върху руската класическа литература" (Лев Данилкин). Други обаче виждат именно в него така дълго чакания синтез между качествено и в същото време силно четивно писане. По повод на последния му роман Вячеслав Курицин, стопанин на най-богатия и най-редовно обновяван сайт за съвременна руска литература в Мрежата, обяви, че това всъщност е първият руски постмодернистки роман - макар самият Курицин вече да е написал цяла книга за руския постмодернизъм.

В едно критиката е, общо взето, единодушна - романите за Пелагия са много "по-постмодерни" в сравнение с Фандоринския цикъл, т.е. по-плътни като стил, с много повече равнища на алюзии, игри и стилизации, с една дума - по-литературни, макар и да спазват законите на детективската фабула. Всъщност онова, за което Акунин се грижи най-много, са интригата, от една страна, и плътността на фактурата, достоверността на детайла, "вживяването" в духа на епохата със скандалните хроники, изобретенията, клюките и т.н., от друга.

Боян Станчев, "За явлението Борис Акунин"