И трябва ли да бъде възприеман единствено като бунтарство и насилие? За да отговори на тези въпроси, авторът проследява и тълкува анархистките проявления в продължение на близо две столетия, мястото и ролята им в социалните битки, революционните движения и борбата между водещите идеологии. Откроява личностите и възгледите на основателите - Прудон, Щирнер, Бакунин, Малатеста. Анализира явления и идейни течения, които неизменно съпътстват живота на обществата и държавите - антимилитаризъм и пацифизъм, нихилизъм и тероризъм, анархосиндикализъм, анархокапитализъм, антиглобализъм. За да стигне накрая до извода, че анархистите са фермент на историята, обречени да се борят винаги за другите. Такава е тяхната съдба - те сеят, но не прибират урожая. И все пак свободата, за която бленуват и воюват, вечно ще населява и измъчва човешкото въображение.