Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи държави. Третата е, защото медиите като медиатор между гражданите и политиката "превеждат" последната именно чрез жестовете на политиците."