В принадлежащото на обкръжаващия свят социално отношение обаче аз не съм остарял сам, в него ние сме остарели заедно...

Азът „познава" цялото си минало, доколкото то изобщо може да бъде

изразено в отчетливо разграничени преживявания. Той обаче никога

няма „дадено" себе си в жива непосредственост и в пълнотата на „сега" и „така", и то затова, защото Живее в пълнотата на своето „сега" и „така" и може да обърне поглед само към приключилите собствени преживявания. За сметка на това принадлежащото на обкръжаващия свят Ти присъства в жива непосредственост в пълнотата на своето „сега" и „така" за Аза, дори той да не знае нищо за неговото минало. А. Шютц