Как може едно просто неписано правило да помага да лаиците да печелят на борсата, на бейзболните играчи да ловят летящатата топка, на родителите да изберат по-доброто училище? Защо адвокатите и техните семейства биват подлагани на по-малко медицински процедури? Какво да попитаме лекаря, ако искаме най-добрия съвет?

В западната мисъл интуицията отначало е била смятана за най-сигурната форма на познание, а накрая е била презирана като един непрекъснато променящ се пътеводител в живота, на който не може да се разчита. Ангелите и духовните същества някога били смятани за неопетнено-чисти проводници на интуицията - по-висши от простото човешко мъдруване, - а философите твърдели, че интуицията ни помага да “виждаме” очевидната истина в математиката и морала. Днес обаче интуицията все повече се свързва с „усещане под лъжичката”, отколкото с мозъка, и е принизена от ангелските висини до просто чувство. Но интуитивните чувства всъщност не са нито безпогрешни, нито глупави. Както вече обясних, те се възползват от развитите способности на мозъка и се базират на неписани правила, които ни дават възможност да действаме бързо и с удивителна точност. Качеството на интуицията се крие в интелигентността на несъзнаваното: способността да знаеш, без да мислиш, на кое правило да се опреш в съответната ситуация. Тази книга показва как интуитивните чувства могат да надхитрят и най-съвършените стратегии за разсъждение и изчисление, но и как те могат да бъдат експлоатирани и да ни подведат. И все пак, не съществува начин да избегнем интуицията; без нея бихме постигнали малко.

Герд Гигеренцер, директор на Института за човешко развитие „Макс Планк”, чиито пионерски изследвания са основен източник за книгата на Майкъл Гладуел „Проблясък”, ни разкрива стъпка по стъпка науката да се вземат добри решения. Хитростта е не да се трупа информация, а част от нея да се отхвърля: да знаеш интуитивно какво не ти е нужно да знаеш. Освобождавайки ни от професионалния жаргон на специалистите и робския труд да правим списъци с плюсове и минуси, Гигеренцер ни предлага да упражняваме когнитивния, социалния и емоционалния репертоар, който сме усъвършенствали в течение на хилядолетия.