Анотация

„Писма до Клаудия” е първата книга на Хорхе Букай. Благодарение на нея авторът става толкова популярен и обичан от читателите по света.

прочети още ключови думи: философска проза

• Рейтинг: (546)
• Мнения за книгата (9)

• Година на издаване: 2009
• Брой на страници: 256
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 260 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9542607911
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Хорхе Букай

националност:

аржентинец

за повече информация:

http://www.mentesana.es/

Хорхе Букай е роден през 1949 г. в Буенос Айрес. През 1973 г. завършва медицина в местния университет със специализация лечение на психични заболявания. Започва кариерата си на психиатър в отделението по психопатология в болницата "Пировано", Буенос Айрес. Хорхе Букай специализира като гещалтпсихотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати. В момента съвместява преподавателската си работа в университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт. Букай е от тези личности, които са щастливи, че "сами са изградили себе си". Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии - продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като "професионален помощник". Днес книгите му са преведени на повече от двадесет езика и имат над 2 милиона продадени екземпляра по света. Особено популярен е писателят в страни като Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили, САЩ, а в последните години името му нашумя и в Испания, Германия и други европейски държави. Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата. Единственият пациент в книгите ми съм самият аз, казва Букай. Това може би е и тайната на успеха: да пишеш за себе си, а да докосваш сърцата на милиони. Книгите на Хорхе Букай са живото доказателство, че това е точно така.

Ревюта

Това е една уникална книга. Защо ли? Защото е тя е низ от въпроси, на които ние, забързаните във всекидневието, трябва да намерим време да си отговорим. Тя е тест за човечност и цивилизованост.

Авторът Хорхе Букай ни въвежда в забранения свят на дълбоко интимното. Той е психотерапевт, който води кореспонденция със своите пациенти, показвайки колко загадъчна е човешката психика и на колко нерешени въпроси трябва да отговори човечеството.

Какво всъщност представлява лудостта? Дали всеки, който мисли различно от стереотипите, трябва да бъде обявен за аутсайдер? Нали най-големите мислители, учени са били първоначално отричани и обявявани за луди само защото не са споделяли общоприетите норми. Защо днес в обществото мнозина се надсмиват на щедростта и всеотдайността на даващия човек? Или това е реакция и на нашите страховете, че не сме дали на ближния онова малко, което би го направил щастлив и би му спестило унижението.

Букай е психотерапевт не само на своите пациенти, а и на своите читатели. Неговите книги са едно добронамерено послание да се вгледаме в себе си и да преоценим собствения си егоизъм и морални ценности.

Кристина Казакова - Хеликон Пловдив

Книгата "Писма до Клаудия" не разказва историята между автора и Клаудия – всъщност това е сбор от  писма, които  терапевтът Хорхе Букай е писал за своите пациенти,  когато е искал да им каже нещо, премълчано по време на сеанса. На по-късен етап, след сформирането на работни групи, пациентите му връщат хубавия жест и събират писмата му в една книга. Ето така (и с малко преработка, за да придобие по цялостен вид) се ражда книгата, в която на практика получавате консултация от  един вещ  психолог, която може да се окаже доста полезна, ако сте в период, в който имате нужда точно от такива житейски съвети.

На страниците на книгата всеки  може да открие  и своята житейска философия, синтезирана в едно изречение. Така си помислих аз, когато прочетох изречението: „Щастливец съм, защото макар да не правя всичко, което искам, никога не правя онова, което не искам…“. Тази книга може да пробуди любопитството  и заради нестандартните си хрумки, които също много ми допаднаха – в едно от писмата си,  авторът си представя, че е фотоапарат и пречупва целия си свят като усещания и взаимоотношения през тази представа.

Книгата е пълна с вече отдавна известни факти. Но ако  човек скоро не се е замислял за нещо, което знае, просто го забравя – забравя, че трябва да бъде себе си и да е щастлив с това, което има,  забравя, че за да е пълноценен животът му, първо трябва да се чувства удовлетворен от себе си; забравя, че само ако ти си ти, а другият човек си е той, едва тогава ще има и „ние“. На това ни учи Хорхе Букай в поредната си прекрасна книга.

Теодора Костадинова, Хеликон Пловдив - Център