Анотация

През осемдесетте години в средите на нощните птици се появи един нов наркотик, MDMA, наречен още "екстази". Това "хапче на любовта" предизвиква странни ефекти: горещи вълни, желание да танцуваш цяла нощ техно, нужда да галиш хората наоколо, скърцане на зъби, скоростно обезводняване, страх от битието, опити за самоубийство, предложения за брак.

• Рейтинг: (364)
• Мнения за книгата (3)

• Година на издаване: 2004
• Брой на страници: 130
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 140 грама
• Размери: 19x12
• ISBN: 9549138992
• Наличност: в книжарница
• Доставка: 7 дни

Фредерик Бегбеде

националност:

французин

за повече информация:

www.facebook.com/pages/Frederic-Beigbeder/17809249

Фредерик Бегбеде /Fre'de'ric Beigbeder/ е френски писател роден на 21 септември 1965 г. в Ньой сюр Сен.

Произлиза от буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастение (Christine de Chasteigner) е преводач на романи от стила на Барбара Картланд. Баща му Жан-Мишел Бегбеде (Jean-Michel Beigbeder) работи в трудова агенция за набиране на висши кадри. Има брат Шарл (Charles) който се занимава с бизнес.

Фредерик Бегбеде е учил в престижните парижки лицеи Монтен (lyce'e Montaigne) и Луи-льо-Гран (lyce'e Louis-le-Grand). После се дипломира от престижния парижки институт за политически науки (Institut d’e'tudes politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации.

През 1990 г. публикува първия си роман : Мемоари на един откачен младеж (Me'moires d’un jeune homme de'range'). В професионален план става член на рекламна агенция в Париж. Работи паралелно в областта на литературната критика в големи френски списания (Elle, Paris Match, VSD, Voici) и по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През 1994 г. издава втория си роман : Ваканция в кома (Vacances dans le coma). Същата година създава литературната награда le prix de Flore (наградата Флор) по името на известно парижко кафе. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек (1996 г.) и Амели Нотомб (2007 г.).

През 1997 г. романът Любовта трае три години (L'amour dure trois ans) завършва цикъла за героя Марк Мароние (Marc Marronnier).

През 1999 г. излиза сборникът новели Разкази под екстази (Nouvelles sous ecstasy).

През 2000 г. публикува най-известния си роман 9.99 лв. (99 francs преименуван 14,99 euros, а после 6,20 euros). Тази творба е ярка критика на света на рекламния бизнес и е причина да бъде уволнен от фирмата, в която работи. До ден днешен 9.99 лв. е продаден в повече от 380 000 екземпляра по света.

След това Фредерик Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване Книги и аз (Des livres et moi) по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През началото на 2003 г. Фредерик Бегбеде е назначен за издател в издателската къща Фламарион (Flammarion). До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги преди да напусне.

Последните му романи са : Windows on the world (2003 г., получил френската литературна награда Interallie' същата година), Егоистът романтик (L'e'goi"ste romantique, 2005 г.) и Помощ прощавайте (Au secours pardon, 2007 г.).

Към края на 2007 г. във Франция излиза филма 99 франка (99 francs) по книгата на Фредерик Бегбеде. Главната роля на героя от романа изпълнява Жан Дюжарден (Jean Dujardin).

През януари 2008 г. Фредерик Бегбеде е арестуван за притежание и консумация на кокаин в Париж, но бързо излиза на свобода.

Ревюта

Бегбеде едва ли се нуждае от някакво специално представяне, той вече си е извоювал достойно и най-челно място в авангарда на съвременната литература. Опитен майстор, той е едновременно бунтар и класик, взема се за „сериозен писател” и в следващия момент сякаш отново му е скучно и се връща при маската на отегчен хлапак. Бегбеде прокарва като първа линия точно това разпътно отношение между истинското и измисленото, между влюбването и разлюбването, баналното ежедневие и трескавата възбуда.

       Четейки разказите, здравата доза литературно екстази ви е гарантирана, авторът си има достатъчно и смело раздава на читателите. И тогава попадаш в свят, в който поредния нормален ден в публичния транспорт се превърне в същински апотеоз на разврата, упадъка на романтичната любов е ясен и логичен, а някъде там надзърта най-великия жив писател, готов да попадне в следващия пиянски гуляй.

          Лошото момче на френската литература е достоен за продължител на стари майстори от ранга на Ги дьо Мопасан Борис Виан.

Димо Георгиев - Хеликон Шумен