Непознатата

7.99 лв.
Отстъпка - 0%
Цена: 7.99лв.

Купи

♥ добави в любими

Автор:

Ги дьо Мопасан

Издател:

Фама

Раздел:

Анотация
за книгата
Автора

Анотация

Има ли нещо по-реално от вещ? Има ли нещо по-определено, успокоително от късче връв или огърлица?

прочети още

Но във фантастичната проза тези вещи се натоварват - след преход през двойствеността - с невъобразимо злотворство и увличат човешките същества към падение или гибел. Предметът се превръща в своего рода вампир и изтласква героя отвъд действителността, отнемайки му разсъдъка, а понякога и живота.

Мопасановите разкази за свръхестественото са не толкова преминаване от другата страна на огледалото, колкото истории за страховит, бавен и неизбежен разпад. Фантастичното у Мопасан е вътрешно явление - няма чудовища, дракони, призраци, духове. Фантастичното се ражда и задвижва от реалното; реалността се рони и разпада на хиляди късчета...

Из "Речник на френскоезичните литератури"

"Върнех ли се вкъщи, непременно трябваше да я видя, да я докосна. Завъртах трепетно ключа на шкафа, сякаш отключвах вратата на любимата си, защото ръцете и сърцето ми чувстваха смътна нужда да потопя пръсти в чаровния поток на мъртвите коси.

А престанех ли да я галя, затворех ли шкафа, пак усещах присъствието й, като че беше живо същество, скрито, затворено. Усещах присъствието й и пак жадувах за нея. Пак изпитвах властна потребност да взема косата, да я докосвам, да се възбуждам до изнемога от студения хлъзгав допир, сладостен, вълнуващ, влудяващ.

Аз я обичах! Да, обичах я. Не можех вече без нея, не можех да прекарам и един час, без да я видя.

И чаках... чаках... какво? Не знаех. Очаквах Нея.

Една нощ се събудих внезапно с чувството, че не съм сам в стаята..."

Из разказа "Косата"

Рейтинг: (296)
Мнения за книгата (0)

Година на издаване: 2005
Брой на страници: 206
Корици: меки
Език: български
Тегло: 232 грама
Размери: 20x13
ISBN: 9545972165
Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Ги дьо Мопасан

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.