Романът , написан през 1983 г., e директен удар по тоталитарната машина, управлявана от Шефове и доносници, крепена от закони, създавани според човека, от списъци, поддържащи страха и подчинението. „Епитафията” на Барбиери е за човека, „който от всичко на света най-мразеше консервите”, чиновникът в хартиена фабрика, убиващ времето и самотата си с готвене. „Според мен храната е дълбоко морален акт – споделя героят на Барбиери. – Готвейки и наслаждавайки се всеотдайно, ти се самодоказваш.” Затова и в неговата кухня мирише на оптимизъм, светът е вълшебство, а животът винаги разнолик. Тоталитаризмът обаче не търпи насладите, в света-консерва да мразиш консервите е недопустимо. В кафкиански дух романът представя процеса срещу сладокусника, с фина ирония и неподражаем стил разкрива абсурдността на един свят, в който на изпитание е подложено човешкото.