От страниците на това увлекателно четиво за самобитния нрав и великолепната кулинарна традиция на хората от Прованс ухае на лавандула и маслини и се усеща вкуса на заешка яхния с лук и вино или агнешко с ароматни треви и козе сирене. Авторът весело ни споделя, с характерния си цветист език и закачлив хумор, всички земни удоволствия на битието в чаровната френска провинция и ни позволява да заживеем с нейния ритъм. „Една година в Прованс” предизвиква широка усмивка у хората, които познават тези кътчета на Франция и запалва останалите да се докоснат някога до живота там. Веселият и обичлив подход на автора ни кара да копнеем за Прованс, без значение дали някога сме попадали там или не.

Книгата е увлекателен разказ, написан с леко сърце и пълна душа, за първата година от новия живот на двама души, които се преселват в живописния Прованс. Питър Мейл и съпругата му купуват великолепна старинна ферма в подножието на планините Люберон и се потапят в радостите и приключенията на провинциалния свят. Всичко започва с разточителен новогодишен обяд, последван от множество гастрономични удоволствия в малки, колоритни ресторанти. Междувременно им се налага да се борят с непонятния диалект, да се изправят пред предизвикателството „ремонт по провансалски” и да общуват със забавни местни персонажи. Годината им поднася състезание на кози, кулинарни маратони, празнична вечеря на винено братство, пукотевицата на ловния сезон, изтощителен гроздобер и още много неочаквани преживявания.

От една страна това е автобиографична книга, от друга – пътешественически и ресторантьорски гид, но също и студия за културата на Южна Франция. Тази първа книга от Питър Мейл на тема Франция предизвиква моментална жажда да погълнем всички следващи творби от дългата му серия на тази тема – както романи, така и пътеписи, за да научим още за хората, традициите, храната и ресторантите в южните кътчета на Франция.