Анотация

Отначало всичко е прекрасно. Дори вие.

прочети още

• Рейтинг: (473)
• Мнения за книгата (4)

• Година на издаване: 2004
• Брой на страници: 200
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 200 грама
• Размери: N/A
• ISBN: 9549138941
• Наличност: НЕ

Фредерик Бегбеде

националност:

французин

за повече информация:

www.facebook.com/pages/Frederic-Beigbeder/17809249

Фредерик Бегбеде /Fre'de'ric Beigbeder/ е френски писател роден на 21 септември 1965 г. в Ньой сюр Сен.

Произлиза от буржоазно семейство. Майка му Кристин дьо Шастение (Christine de Chasteigner) е преводач на романи от стила на Барбара Картланд. Баща му Жан-Мишел Бегбеде (Jean-Michel Beigbeder) работи в трудова агенция за набиране на висши кадри. Има брат Шарл (Charles) който се занимава с бизнес.

Фредерик Бегбеде е учил в престижните парижки лицеи Монтен (lyce'e Montaigne) и Луи-льо-Гран (lyce'e Louis-le-Grand). После се дипломира от престижния парижки институт за политически науки (Institut d’e'tudes politiques, съкратено IEP или Sciences Po). Приключва своето образование с диплома по маркетинг в специализирано училище за журналистика и комуникации.

През 1990 г. публикува първия си роман : Мемоари на един откачен младеж (Me'moires d’un jeune homme de'range'). В професионален план става член на рекламна агенция в Париж. Работи паралелно в областта на литературната критика в големи френски списания (Elle, Paris Match, VSD, Voici) и по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През 1994 г. издава втория си роман : Ваканция в кома (Vacances dans le coma). Същата година създава литературната награда le prix de Flore (наградата Флор) по името на известно парижко кафе. С тази награда се удостояват известни съвременни франкофонски писатели като Мишел Уелбек (1996 г.) и Амели Нотомб (2007 г.).

През 1997 г. романът Любовта трае три години (L'amour dure trois ans) завършва цикъла за героя Марк Мароние (Marc Marronnier).

През 1999 г. излиза сборникът новели Разкази под екстази (Nouvelles sous ecstasy).

През 2000 г. публикува най-известния си роман 9.99 лв. (99 francs преименуван 14,99 euros, а после 6,20 euros). Тази творба е ярка критика на света на рекламния бизнес и е причина да бъде уволнен от фирмата, в която работи. До ден днешен 9.99 лв. е продаден в повече от 380 000 екземпляра по света.

След това Фредерик Бегбеде става водещ на собствено литературно предаване Книги и аз (Des livres et moi) по парижкия кабелен канал Paris Premie`re.

През началото на 2003 г. Фредерик Бегбеде е назначен за издател в издателската къща Фламарион (Flammarion). До лятото на 2006 г. редактира около 25 книги преди да напусне.

Последните му романи са : Windows on the world (2003 г., получил френската литературна награда Interallie' същата година), Егоистът романтик (L'e'goi"ste romantique, 2005 г.) и Помощ прощавайте (Au secours pardon, 2007 г.).

Към края на 2007 г. във Франция излиза филма 99 франка (99 francs) по книгата на Фредерик Бегбеде. Главната роля на героя от романа изпълнява Жан Дюжарден (Jean Dujardin).

През януари 2008 г. Фредерик Бегбеде е арестуван за притежание и консумация на кокаин в Париж, но бързо излиза на свобода.

Ревюта

С такъв огромен кеф се присещам за тази творба, и съм сигурен, че и за години напред тя ще бъде актуална на нашия, ако не и на световния книгопазар...

    Това беше романът, който ме въведе и в света, и в стила на Бегбеде. След нея и “9,99”, и “Мемоарите на един откачен младеж” ми дойдоха малко горница – без да оспорвам качествата им, естествено, на култови творби – или по-скоро на творби на култов автор /макар и на “култове” много-много да не се осланям/.

    Предварително се извинявам за твърде субективното мнение, но дори и да е заради факта, че “Любовта трае три години” е първата книга на Бегбеде, която ми е попаднала в ръцете, считам, че именно тя заслужава да бъде определена като шедьовъра на своя автор - макар и да съм чувал, че критиците разсъждават в тази посока по отношение на “9,99”.

    Истина е, че “9,99” без грам пощада срази статута на рекламния бизнес и предизвика безброй съмнения по отношение на медиите и тяхното манипулативно влияние върху масовото съзнание. Но предимствата на “Любовта...” според мен са в по-стегнатата й структура, както и в по-изстраданото й послание – все пак мисля, че човек /особено писател, сиреч АВТОР/ би трябвало да е по-искрен в интимните си болки, а не толкова по отношение на професионалния си статус. Защото Бегбеде може и да е работил като рекламен агент, но всъщност си остава нормален индивид с всичките си качества и особено с всичките си недостатъци, които неминуемо рефлектират върху личния му живот. Затова спокойно може да определим този писател като автор от постмодерен тип, който не е компилатор на идеи и теми /както повечето днешни писатели и творци в  редица хуманитарни сфери/, а който искрено живее в и чрез своето творчество. А “Любовта...” е оста, около която това творчество се е завъртяло /писана е между “Мемоарите на един откачен младеж” и “9,99”, но не е толкова първична като първата, нито толкова претрупана като втората/.

    Героят на тази книга Марк Мароние е своеобразното alter ego на своя създател. Той ни въвежда в потока на съзнанието си,  като  талантливо дообогатява този поток с механизмите на автосатирата и отстранението от действието. Марк се явява като наблюдател от дистанция на собствения си живот. Така пред нас неусетно се формира един “философ”, анализиращ БИТИЕТО И НИЩОТО /по Сартр/, до което любовта може да ни доведе за срок от три години:

    

    “Първата година се купуват мебели.

     Втората година се разместват мебели.

     Третата година се делят мебели.”

    

    И в този смисъл, за да завърша подобаващо, според общото горчиво-весело настроение на книгата, предлагам още един цитат:

    

    “Животът е устроен така, че само да се почувствате малко щастлив, той незабавно се заема да сложи нещата на място.”

    Хапливо, но и обнадеждаващо, а?... Баш по френски!!!

                                    12.08.2009 г.

Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово

Това провокиращо съзнанието заглавие идва от световноизвестния автор на „9,99“ и „Разкази под екстази“.

    Ексцентричният новатор Бегбеде пресъздава собствената си реалност, внушавайки на читателя илюзията, че битката на любовния фронт е предварително изгубена.  

    „Първата година сте токова влюбен, че не можете да дойдете на себе си... втората година нещата започват да се променят, разбирате жена си от половин дума. Третата година година вече не разговаряте с жена си...“ Доста мрачничко, а? А може би не всичко е обречено все пак...

Пламен Лозанов-Хеликон Витоша

Това е уникален роман , който ни сблъсква с жестоката реалност. Любов - колко трае тя? Това е въпрос, на който авторът дава своя  отговор – реалността е такава, каквато е. От млада и свежа госпожица, за него след третата година се превръщате в застаряваща и мрънкаща съпруга. Защо така се случва? Това се опитва да  „обясни“  Бегбеде.

Теодора Милева, Хеликон – Пловдив

Не е нужно човек да е циничен, за да установи, че любовта трае три години. Достатъчно е да се е влюбвал повече от веднъж или да е прочел книгата на Бегбеде. Грабващо четиво без сантименти (или поне не там, където са очаквани), „Любовта трае три години“ с много чувство за хумор поднася и здравни съвети: „Натрупали сте повечко килограми?

Ами разведете се, влюбете се в някой, който не ви обича, живейте сам с тъгата си от сутрин до вечер. Тлъстините ви скоро ще се стопят като сняг на слънце.“

Прочетете тази малка книжка. Ще ви отнеме не повече от три часа, но ще си я спомняте с удоволствие поне три години.

Светлана Димова, Хеликон – Витоша, София

За мен това е една доста различна книга. Различна заради начина на разказване и гледната точка на целия разказ. Когато сядам да чета дадена книга, очаквам динамичен сюжет, защото за мен общуването с книга е едно приключение, измъкване от днешния сив свят,  а тази не е такава. Не един път бях на път да е оставя и да не я дочета, защото стилът на писане не ми допадна веднага, но желанието да стига до края на историята на героя ме накара да продължа напред.

На пръв поглед това е една любовна история, любовен четириъгълник, както и самият писател споделя, но е по-особена. Не за друго, а затова, че в нея не се разглеждат всички срещи, проблеми, дилеми на героите, а само основните моменти в терзанията на главния герой. И по точно неговите разсъждения върху любовта и нещастието, което му носи тя.

Когато седна да чета книга, очаквам атмосферата на действие да е по-позитивна, изпълнена с надежда, да има музика, щастие. А тук по време на цялата творба тегне едно чувство на меланхолия, негативизъм, отчаяние, разсъжденията на човек, който замисля своето самоубийство.

От книгата запомних един много важен цитат, който героя споделя в края на творбата: „за да бъдеш  щастлив, трябва да си бил много нещастен”. Има много истина в него  и всеки като се замисли ще намери поне по един пример от своя живот, който потвърждава тезата на автора.

                                                                                                 

Теодора Костадинова, Хеликон – Пловдив, Център

      Дързък, прям и реалистичен в своя изказ и същевременно способен да открие своя "щраус" и да разкрие, че дълбоко в себе си, не вярва в заглавието на книгата си, Бегбеде се отъждествява със своя герой и изразява своята духовна същност. Самият автор е един от малкото съвременни писатели, достигнали толкова сериозна международна популярност. Една от книгите му, допринесла за това е "Любовта трае три години", в която научаваме за съкровените терзания и тайните от живота на един любовен четириъгълник, в който попада главният герой. Една забранена любов преобръща живота му, за да опровергае заглавието на книгата. А колко трае любовта? Разберете сами...

Владислава Аргилова, Хеликон Пловдив - център

Малка книга пълна с много истини за любовта. Истини, които всички знаем, но се правим, че не съществуват.

Колко ли трае любовта? 

Типично по френски, с неповторим финес авторът е разказал история за любовта, такава каквато я усеща, онази – истинската.

Заглавието на романа може да прозвучи като клише, но е доста провокативно. Някои могат да се усмихнат, други – да се натъжат, трети - да се замислят ... За някои любовта трае вечно, за други – два уикенда.

Истината е, че любовта винаги е нова, винаги е различна. Дали обичаме веднъж, два пъти  или десетки пъти в  живота си винаги се оказваме в непозната ситуация.

Невъзможно е да преживеем една любов, както прочитаме книга или гледаме отново филм. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги води нанякъде.

„Първата година се купуват мебели.

Втората година се разместват мебели.

Третата година се делят мебели.”

Хората отричат happy end-а, защото така историята изглеждала измислена и нереална. „Животът не е филм“, казват.

Макар, че happy-end-a в съзнанието ни е естественият завършек на всичко.

Трае ли три години любовта?

Дали?

Нали?

Прекрасно четиво за някой неделен следобед.

Дияна Танева, Хеликон Пловдив

„Любовта трае три години” е твърдение, изпълнено с частична истинност и цялостна любов.

Любовта е нещо, което човек се опитва да сложи в рамки още от самото си съществуване. А човек се опитва да дефинира и притежава всичко, което му харесва и го кара да се чувства щастлив.

Бегбеде разказва своята теория за любовта. Тя е в три етапа, всеки от които трае по година. Всъщност, възможно е и да е така, а може периодите да са с различна продължителност.

А колко време продължи вашата последна любов?

Оставете се на това четиво, на прочит, който ще е като приятелски разговор за три часа...

Радостин Найденов, Хеликон Витоша

Любовта -  тема, която няма изчерпване, защото любовта  е навсякъде около нас, тя е неизменен спътник  на изкуството - като понятие и вдъхновение, срещаме я в поезията, в прозата, в киното, в изобразителното изкуство...

Но какво е любовта в действителност?

Едно желание, чувство, копнеж, наслада...

Тя не може да се пипне, а само да се усети, да се почувства, да се изживее...

Нали когато се обръщаме към някого с нежното “ любов моя” имаме предвид не, че той/тя е самата любов, а съществото, чрез което ние достигаме до нея...

Любовта е една абстракция, нещо възвишено, но не и вечно  -  само в рамките на краткото ни земно пътешествие...

Дали може да се определи колко  всъщност трае любовта?

 „Любовта трае три години” -  казва  световноизвестният  френски писател Фредерик Бегбеде, тя преминава през три етапа – страст, нежност и скука, всеки от които се изчерпва за една година. Кръговратът, на който не можем да се противопоставим,  е , че всяко нещо, което си има начало, има и своя край. 

С неповторимия си изказ, изпълнен с чувство за хумор, Бегбеде разказва за дълбоко  лични любовни преживявания с неподправена искренност, на места дори малко цинична,  внушаваща нетрадиционната му визия, оставяйки читателя  без дъх. Благодарение на умението си да си играе с думите, авторът ще ви разсмее и разплаче едновременно, ще ви накара да повярвате и да се разубедите, защото понякога краят неочаквано отбелязва първите минути на ново начало…

В тази малка книжка има много истини за любовта – въпроси и техните  отговори,  които всеки  знае, но не иска да си признае.

И все пак, любовта не трае три години…

Петя Райчева, Хеликон Пловдив - Център