Двамата веднага го правят (разбира се, и себе си) богат и медийна звезда, ангажирайки вниманието на западното общество с поучителната история на Фокер. Правят му изследвания, като доказателство, че е изял гардероба, в продължение на десет години го оставят да говори по телевизиите, пред публика, организират фондация "Гардеробът". Гардеробът се превръща в символ на свободата. Дори канцлерът вижда възможност за политически удар срещу Изтока…

Когато след десет години триумф на Фокер обикновен човек от публиката поисква доказателство за истинността на историята и се установява, че в кръвта на Фокер няма и атом дървесина, разобличен, той е готов да се махне от Запада, дори - да се върне на Изток, но не може, защото е подписал договори… А и решение има - просто сутрин и вечер да хапва по малко дърво…

Книгата е тревожеща сатира, тъжна ирония на предимствата и недостатъците и на източното, и на западното общество, на политизирането на живота на обикновените хора, употребявани за една или друга политическа кауза, включително с помощта на медиите. Отделни пасажи карат читателя да осъзнае колко висока (и всъщност - дълбока) е Стената между хора, живеещи в диаметрално противоположни светове, издигана от силните на деня, от властта, която и отсам и оттатък си присвоява и манипулира дори живота на хората.

"Гардеробът" илюстрира по-добре от всяка друга книга думите на Ноам Чомски: "За демокрацията пропагандата е онова, което е насилието за диктатурата"