bookgirl

Хареса ми, защото имах възможността да се запозная с творби на фантасти от цял свят. Ще започна с чуждите автори и по-точно с тези, които ми направиха най-силно впечатление. Сергей Онишчук от Литва и неговият "Еретикът" ми напомниха малко за "Топли тела", само че тук става въпрос не за зомбита, а за роботи. Зилот, главният герой, постепенно се превръща от машина, интересуваща се предимно от ултраусъвършенствани резервни части, в същество, копнеещо да научи какво е любовта. И това е само един аспект от разказа. "Пазарът на сенките" , на уругваеца Роберто Байето, приковава с живия, груб език, на който е написан и с чувството за хумор, хапещо по-жестоко от комар, току-що приключил вегетарианската си диета. Героят на разказа бълва неща, от които би се изчервило и най-циничното коп..ле. Ако преди това успее да спре да се хили одобрително. "Снайперист", на Мурад Джафаров от Азербайджан, е в Топ три на личната ми класация. Финалът му беше абсолютно неочакван за мен. "Рецептата" /Леонид Кудрявцев, Русия/ и "Sancta Simplicitas" /Александър Хакимов, Азербайджан/ ме трогнаха най-много. Що се отнася до българските творби, насладих се на всяка една от тях. Сред любимите ми е "Сълзите на бика" на А. В. Торът. Така майсторски е написан, че виждаш, чувстваш и вкусваш всичко съвсем ясно. Сякаш ставаш едно с героя, всяко негово усещане се предава и на теб. Авторе, страшно те бива! "Заливът на нерайдата", на Николай Новкиришки, звучи като красива легенда. Описанието е образно, на места изключително нежно. Личи си огромната любов и почит към природата. Страшно ми хареса идеята за усмивката и за 3,5-те секунди в Рая на Далия Ал-Халил в "Трудов договор". "Репликация", на Георги Малинов, трябва да попадне в класацията на произведенията с най-добри финални изречения. Разказът е много забавен и предлага оригинален метод за правене на стогодишен коняк ;D Ще се радвам, ако Евгени Филипов развие идеите от "Правосъдие" в книга. А пък "Преминаването", на Виолета Станиславова, е разказ, нарисуван с четката на художник.