бях просто сянка, потрепване на въздуха, което с ловки пръсти и бързо движение на ръцете се прокрадна зад него, бръкна в джоба на мантията му, сграбчи това което се намираше вътре и дим да я няма.

Бърза и чиста работа.

Или поне така си мислех аз. Възрастният мъж продължи напред без да е забелязал каквото и да било, а аз се скрих в тясната уличка и отворих пазва, за да проверя какво съм успял да спечеля от това мое усилие. Дори в сумрака, видях, че нещото, което бях откраднал бе от черно по-черно на цвят и въпреки че бе малко на размер, камък не по-голям от бебешко юмруче, тежеше доста. Беше нещо магическо. Това бе магьосническият локус магикаликус. Щом се взрях в магическия камък, той започна да блести...