- Разговор върху изобразителните (пластичните или визуалните) изкуства на XX век с подчертано внимание към българското художествено творчество. Теоретичен дискурс върху няколко значими художествени направления.

Този панорамен поглед върху нашето изобразително изкуство не отменя необходимостта от история. За разлика от историческия подход той поставя ударение върху теоретико-естетическата проблематика (пропускайки множество по-маловажни художествени факти поради проблемно-теоретичния подход). Подбрани са явления с противоположна характеристика: на единия полюс - творчески прояви, разгърнати под знака на висок артистизъм, рафиниран естетически критерий и автономност, на другия - авангарда с радикалните му решения (не само във формално-структурен и материално-пластичен ракурс, но и в съдържателно-семан-тичен план); на трето място - худооюествени явления с „междинно " положение (какъвто е модерният реализъм). Между другото виждаме как младото поколение творци скъсва с патерналистичната традиция, с лелеяната някога мечта за "родно " по дух и стил изкуство, как се променя статутът на картината и скулптурата, а кавалетните форми биват ерозирани в името на неконвенционални творчески форми; как настъпва дезавуиране на естетическата аура на изкуството; как то се слива с масовата култура до пълна неразличимост и т.н.