Впрочем нищо чудно: когато Леонардо умира през 1519 година, самият Базари е бил само на седем години. Най-сетне, Корольов твърди, че Леонардо е открил тайната на безсмъртието и е още жив.

Четвъртия си живот Анатолий Корольов започва в Русия през 1949 година, където се озовава в тялото на тригодишно момче, единствен син на прекрасна семейна двойка, която тогава живее в уралския град Молотов (днес на картата няма такъв град, преименуван е). След време момчето пораства и става един от най-ярките писатели на нова Русия.

Той е издал 10 книги, написал е 1000 есета и 5 радиопиеси, поставени в Москва, в Талин, във Варшава, в Братислава и в Кьолн. Слава му донася един роман за отсечени глави - "Главата на Гогол", за който писателят получава престижната италианска награда "Пене " (веднага след Умберто Еко) и други международни отличия. Произведенията му са издавани в Италия, Франция и Германия.

Анатолий Корольов е роден през 1946 г. в Перм. Първият му роман — сюрреалистичният "Дракон"- излиза трийсет години след написването му през 1972 г., илюстриран с рисунки и колажи на писателя. Една от водещите фигури на руския постмодернизъм, Корольов придобива световна известност с повестите и романите си "Геният на местността" (1990), "Ерон" (1994), "Човекът-език" (2000), "Главата на Гогол" (2000), "Змия в огледалото" (2001), "Да бъдеш Бош" (2004).