Анотация

Първият роман на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през ХVІІІ в. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата.

прочети още

• Рейтинг: (417)
• Мнения за книгата (12)

• Година на издаване: 2010
• Брой на страници: 248
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 268 грама
• Размери: 20.5x12
• ISBN: 9543300771
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Патрик Зюскинд

националност:

германец

Патрик Зюскинд (на немски Patrick Su"skind) е немски писател и сценарист. Неговото най-известно произведение е „Парфюмът“, издаден за първи път през 1985 г.

Роден е на 26 март 1949 г. в Амбах (Германия) близо до Мюнхен. Следва средновековна и съвременна история в Мюнхенския университет и в Екс ан Прованс в периода 1968-1974 г. Пише своята първа пиеса „Контрабасът“ през 1980 г. и тя му носи международна слава. Публикува първия си роман „Парфюмът. Историята на един убиец“ през 1985 г. и от него са продадени над 15 милиона екземпляра, като произведението е преведено на над 46 езика. „Ню Йорк Таймс“ обявява тази книга за роман на годината през 1996 г. Пo книгата е направен и много успешен филм , чийто бюджет е 50 млн евро . Автор е и на книгите „Гълъбът“, „Историята на господин Сомър“ и „Три истории и едно наблюдение“. Работи и като сценарист, като е един от авторите на немския ТВ сериал „Кир Роял“.

Ревюта

„Парфюмът“ е зловеща, но запленяваща история за един невзрачен аутсайдер с перфектен нюх, който убива, за да създаде най-съвършения аромат на света – този на красивата жена. Авторът Патрик Зюскинд въздейства силно върху читателите, като създава една огромна палитра от аромати, която сякаш извира от книгата и може да бъде усетена.

Мрачно и тъжно е началото на Жан-Батист Грьонуй, роден сред смрадта и нищетата на някогашна Франция. Но не по-малко ужасяващ е и животът му. Отритнат още от самото си раждане, всяващ страх и безпокойство, той има своята дарба – да усеща ароматите, както никой друг. Жан-Батист изучава изкуството на парфюма, създава истински шедьоври, но не успява да задържи за себе си аромата, който най-много го привлича – на красивото момиче, което убивa. Тогава той решава да осъществи своята зловеща мечта – да превърне така жадувания аромат в парфюм, а убийствата са само един от начините за постигане на целта.

Впускайки се в историята, читателите заживяват с героя, проследяват неговите странни и чудовищни действия, но въпреки всичко не стават негови врагове. Книгата е изключително въздействаща и не може да ви остави безучастни...

Даниела Апостолова – Варна - Пикадили Парк

Отблъскващо привличащ роман. Зюскинд майсторски разгръща един нов образ на бляскавата епоха на Просвещението – изяществото и красотата вече са видени под друг ъгъл, притиснати от зловонието и омразата. Книгата има своята силна историческа и философска окраска, запазвайки неповторима динамиката и увличащ стил. Следвайки стъпките на героят-злодей Жан-Батист Грьонуй прекосяваме пространства от болка, болезнена самота и налудно упорство към постигането на голямата цел – сътворяването на перфектния парфюм.

Димо Георгиев - Хеликон, Шумен

История странна, извратена, пълна с жестокост, безскрупулност, с дъх на парфюм и неподправена истина...и все пак история за любов.

Ангелско сетиво, дадено на същество с чист животински инстинкт и с липса на човешки морал, но и липса на изкривен човешки морал.

Въздържайки осъдителното си чувство към ненормалните и безпощадни убийства, това същество отправя мисълта ни към начина,  по който приемаме информацията от заобикалящата ни реалност и начина, по който й откликваме. Мирисът, който излиза от нас, показва какви сме, какво чувстваме, какво мислим. Безпристрастно, без съмнение, без заблуда, без лъжа. Запитвали ли сме се как мирише лъжата, страхът, завистта, порочността? Какъв е ароматът на чистотата, добродетелта, младостта, любовта? Но имаме ли достатъчно развито сетиво, за да ги регистрираме и осъзнаваме и готови ли сме с нашите човешки сърца да понесем истината без сянка и с любов?

 

Боряна Делчева - Хеликон, Бургас

За мен „Парфюмът” на Зюскинд е един завладяващ роман с блестящ сюжет. Идеята на автора е страхотна, макар и малко нереалистична, но пък затова различна от всичко друго, което съм чела. Зюскинд създава литературен герой, който надхвърля границите на човешките възможности по отношение на прецизното си, диференцирано и съвършено обоняние.  Жан-Батист Грьонуй има една едничка мечта в целия си живот, една идея свише, която следва неотлъчно с цената на всичко, като не осъзнава смъртта - като отнемане на човешкия живот, а просто като средство за достигането на тази сакрална за него цел - сътворението на перфектния парфюм. Гледала съм и филма, вдъхновен от романа „Парфюмът. Историята на един убиец", но специфичният маниер на писане на Патрик Зюскинд, който е едновременно старинен и оригинален по своя характер, няма как да се усети по друг начин, освен чрез книгата.

Владислава Аргилова, Хеликон - Пловдив, Център

Книгата „Парфюмът” четох още през 90-те години на 20 –ти век. Истината е, че тогава я разбрах по един доволно наивен за възрастта ми начин. От друга страна обаче, тя изигра огромна роля във формирането ми като човек със силно изразен вкус към най-невероятните и запомнящи се миризми. Години след това, осъзнах, че нюхът ми за основните есенции на живота, за книгите, за преследването на лъжата и жаждата за истина, за предоверяването на шестото  ми чувство, за преклонението към доброто и погнусата от злото, се корени в пристрастяването ми към тази история. Има различни теории за препратките на въпросната книга. Една от тях ни връща към идеите на фашизма и изтребването на всички евреи само поради „господстването на висшата раса”. Правят се доста съпоставки между Хитлер и Грьонуй. Какво означава да преследваш абсолютното и на каква цена?!  И кой изобщо има право да реализира мечтите си по такъв безкомпромисен и жесток начин?! Един от изследователите на книгата Щаделмайер говори за централната фигура от „Парфюмът” като за робот, който има само едно единствено сетивно възприятие – Нюхът.

Всеки, който е чел „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас би видял сходствата между Мацерат и Грьонуй. Странно, но и при двамата герои има физически аномалии, които обаче обуславят една различност, граничеща с гениалност. Докато при Г.Грас всичко се завихря около звука, то тук, при Зюскинд областта е миризмите.

Книгата определено е един от шедьоврите на немскоезичната литература и е жалко, че Зюскинд не е получил най-престижната награда за литература,а именно Нобеловата награда за литература. Направих си труда да видя колко германци са печелили тази награда. С Херта Мюлер броя им става осем. Какво ще кажете, явно Германия родила изверг като Хитлер, ражда и едни от най- добрите и обичани писатели,  нареждащи се сред гениите в литературата.

Веселина Желева, Хеликон Бургас

Книгата на Патрик  Зюскинд е едно предизвикателство към читателя, провокиращо  изострянето  на  сетивата  до краен предел  и задържането на  това усещане до самия край на романа.

Разказ за далечния  18-и  век, отразяващ  една сложна действителност, едно трудно съществуване на човек,  отхвърлен от обществото, но  притежаващ  най-финия нос  в  Париж.  Това е история за създаването на съвършения парфюм,  подплатено с  безскрупулните убийства  на създателя му  Жан-Батист Грьонуй  в името на крайната цел. Брутален и същевременно гениален,  неспособен  да се интегрира в човешкото общество, което  го е  обрекло  на изолация,   Жан-Батист превръща  себеподобните  си  в безценен източник,  в първична суровина, при това не каква да е, а  в суровина за най-съвършения парфюм.

Теодора Костадинова, Хеликон Пловдив - Център

Гениално пресъздаден разказ за един гений, надарен с божествената искра на таланта, но осакатен от онази най-фина душевна настройка, с която любовта вдъхва живот...

Жан–Батист Грьонуй притежава невероятната способност да вниква в „уханната душа” на парфюма, но и в най-дълбокото си лутане из себе си, той не може да открие признаците на собствената си вътрешна душевност, което поражда неговата безконечна агония.

Конструирането на образа на героя и неговите преживявания ни повеждат през низ от реакции - погнуса, възхищение, отрицание, състрадание...

Така, в изгряващата епоха на разума – Просвещението, се озоваваме пред своеобразния кръст на античовека, който мрази хората, но величае себе си като „свръхбог”, заради умението си да властва и покорява. Лишени от всякаква безпристрастност - към повествованието и неговото въздействие, радикално се изтласкваме в другата крайност, където празнотата е изпълнена с дълбока обвързаност, а индивидуалното проявление е извор на обич и хуманност.

Един брилянтен литературен шедьовър, който смело може да се определи като класическо произведение, вземайки предвид постулата от известния италиански писател Итало Калвино: „Класическа е книгата, която никога не свършва с изказването на това, което има да каже”.

Жана Иванова, Хеликон Пловдив - Център