Изключен е от училище на петнайсет години, намира си работа във вестник и с устрем навлиза в артистичните парижки среди, където под крилото си го взимат Жан Кокто и Макс Жакоб. Негови приятели и съмишленици стават още Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо, Модиляни, Пуленк, Oнегер... Започва да публикува на седемнайсет години, пак тогава заедно с Кокто създават списание „Льо кок паризиен” („Парижки петел”) – там първата статия на Радиге започва със със следните думи, с главни букви: ОТ 1789-а МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА МЕ ЗАБОЛЯВА ГЛАВАТА.

Първият му роман, „Дявол в тялото” е приет възторжено от авторитетния парижки издател Бернар Грасе, който го отпечатва и лансира по най-зрелищен начин. Оспорван от критиците и обявен от общественото мнение за „аморален”, романът – чийто първи тираж се изчерпва само за седмица – бива обаче приветстван от най-великите творци на своето време, които тутакси разпознават яркия талант. Ненадейната кончина от тиф прекъсва полета на Радиге. Вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел” излиза посмъртно. Днес за обаянието му, в добавка към дарованието, свидетелстват три негови портрета – от Пикасо, Модиляни и Кокто, а произведенията му са част от гимназиалната учебна програма във Франция.

“Балът на граф Д’Оржел” е съсредоточен около банален любовен триъгълник: съпруг (граф Ан д’Оржел), съпруга (Мао д’Оржел) и семеен приятел (Франсоа дьо Сериоз). Но зад тази баналност се крият неосъзнати психологически механизми, сякаш героите са чужди на вълненията и страстите, които изпитват. Госпожа д’Оржел е разумна жена със силно чувство за дълг и признава на мъжа си за любовта си към Франсоа. Високомерният и суетен граф е безразличен към жена си, но тя започва да го привлича, когато става обект на чуждо желание. Нещо повече: поради това, че обича жена му, Франсоа става най-предпочитаният му приятел...