Анотация

Родих се в първия учебен ден, израснах и остарях само за двеста дни.

Лео е на прага на зрелостта.

• Рейтинг: (225)
• Мнения за книгата (58)

• Брой на страници: 255
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 289 грама
• Размери: N/A
• ISBN: 9789547692435
• Наличност: НЕ

Ревюта

Авторът на тази книга е учител по класически езици  и чрез нея преподава истински урок по човечност.

Какво разбрах?

Любовта на Данте към умиращата Беатриче, от Ренесанса е проектирана в наши дни, в лицето на седемнайсет годишно момче , влюбено в болна от левкемия съученичка. Саможертвата на Христос е въплътена в трогателния му жест- да дари кръв, за да облекчи страданието й. Символиката на белия и червения цвят визуално предават  идеята за ценностите, които изглеждат по-висши от собственото ни съществуване.

Какво почувствах?

…

Прочетете книгата и обещайте да не плачете.

Людмила Еленкова, Хеликон - България

Тази книга е енциклопедия на прехода от хлапашките мисли и постъпки до тяхното преодоляване, съзряване и помъдряване. Когато се замисляме за думата „мечта“ не си даваме сметка каква стойност има тя. „Мечта“ и „любов“ са различни думи. Силни думи, които трябва да се чувстват и винаги да им намираме място в живота си. Тяхната сила може да е с тежестта на подпочвените води, но оприличавана с буйна река може да ни води напред. Благодарение на случайности и житейски факти, Лео се сблъсква със силата на мечтата и уязвимостта на любовта. Учителят му по история и философия с прякор „Мечтателя“ ще му помогне да достигне истинският смисъл, важността на нещата от живота като цяло и да преодолее драмата, легнала върху сърцето му. В драмата ще се борят също и Беатриче, която е поразена от левкемия, и Силвия, която изгубва другото си „Аз“.

Ако филмират „Бяла като мляко, червена като кръв“ не знам колко ще трае екранизацията, но със сигурност ще се съревновава с времето за изчитане страниците на книгата. Чете се повече от увлекателно, особено ако за фон е придружена с някоя песен на Eva Cassidy, например “Field of Gold”.

Зорница Чернева, Хеликон – Велико Търново

Четенето на хубава книга е като празник за душата. И такъв беше за мен всеки един момент, в който се наслаждавах на „Бяла като мляко, червена като кръв”!

Покъртително е колко истинска е тази книга с красотата на думите си, с тежестта на болката, с пълнокръвността на героите си...

Мечтаеш, обичаш , тъжиш и се разочароваш с тях.

Плачеш и се смееш с тях.

Пееш и танцуваш с тях.

Търсиш и откриваш с тях.

Умираш и се раждаш с тях.

Това е книга за порастването и съзряването. Това е книга за всеки, който все още носи детето в себе си, който гледа през наивния поглед на младостта и е готов на всичко, за да постигне мечтите си. Но не какви да е мечти, а съвсем простичката мечта - да обичаш! Да обичаш от цялото сърце, с цялото си същество… Точно като Лео! Макар и шестнадесет годишен, той е толкова буен, наивен, искрен, изпълнен с жажда за обич, очакващ разбиране… Като всеки един от нас!

И накрая разбираш, че не е важно колко си голям. Важното е да си щастлив, независимо на колко години си. Младостта и мъдростта могат да вървят ръка за ръка. Стига да растеш с всеки ден: обичайки, плачейки, мечтаейки…

“Защо Рим, Александрия и Византион са опожарени от завоевателите?...Ето отговора. Да изпепелиш сънищата. Да изгориш мечтите – това е тайната на окончателното унищожение на враговете, та да не намерят сили да се изправят отново и да започнат от нулата.  Да не мечтаят за красотите на своите градове, да не мечтаят заедно с чуждите разкази, тъй пълни със свобода и любов. Да не мечтаят за нищо.  Ако не позволяваш на хората да мечтаят, ти ги превръщаш в роби...Това е най-жестоката разруха – да отнемеш мечтите на хората.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Романът на Алесандро Д`авения е завладяваща история за истинската любов, за мечтите, за необходимостта от себеоткриване и за пътя, който трябва да изминем от юношеството до зрелостта.

На пръв поглед - обикновен и простичък сюжет – едно момче се влюбва в момиче, което се разболява и умира.

Но истинската красота и очарование на книгата са чувствата, които се пораждат в нас, докато прелистваме страниците. Като че ли всичко това се случва на нас, като че ли самите ние сме героите, и в нас бушуват трепетите на младостта и изпитанията на съзряването.

Изключително силни са и цветовете символи, които се преплитат и рисуват червено-бялата картина, напоена с невинност, копнеж, болка и скръб.

Това е роман, за който думите са излишни и рецензиите бледнеят. Той просто трябва да се прочете, за да се почувства!

Дияна Танева, Хеликон Пловдив