Анотация

„Нежна е нощта” е последния четвърти роман на американския писател Скот Фицджералд. За първи път той е публикуван в списание „Scribner's Magazine” и излиза в продължение на 4 месеца – от януари до април 1934 г.

• Рейтинг: (205)
• Мнения за книгата (0)

• Година на издаване: 2011
• Брой на страници: 400
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 341 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9543980969
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Франсис Скот Фицджералд

националност:

американец

Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.

Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.

Ревюта

Колко често любовта ни спасява от  личните ни падения и колко често тя е  причината за тях?

Кога разбираме, че сме обичани истински и какво правим , за да съхраним това чувство? Кога любовта се превръща просто в ежедневие и как разбираме, че не е по силите ни повече да я поддържаме?

Книгата „Нежна е нощта“ на Скот Фицджералд ни сблъсква точно с този проблем.

Това е една невероятна история, в която се преплитат  любов, романтика, интриги, носталгия по младостта, душевни терзания и емоционални сривове. В романа се проследяват възхода и падението на младия и обещаващ доктор Дик Дайвър и неговата красива съпруга Никол, която е и негова бивша пациентка.

Всъщност причината  за написването на романа е  личната трагедия на самия автор и болестта на неговата съпруга Зелда, както и собствената  му  зависимост от алкохола.

Не е ясно дали автобиографичният момент я прави книга, която се чете на един дъх, но освен всичко,  разказът оставя трайни следи в съзнанието на читателя и дава много теми за размисъл.

Една красиво описана история в една невероятно романтична обстановка: „Тръгнаха към тайното място, където тя бе скрила грамофона, заобиколиха работилницата, изкачиха се по едни скали и седнаха зад ниската стена, пред очите им в продължение на километри се резстилаше нощта.“

Петя Райчева, Хеликон Пловдив - Център