Анотация

Не знаe кой е баща й, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае?

• Рейтинг: (254)
• Мнения за книгата (6)

• Година на издаване: 2011
• Брой на страници: 320
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 418 грама
• Размери: 23x15
• ISBN: 9789542706489
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Ревюта

В едно свое интервю известната турска писателка Елиф Шафак казва: „Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки един читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет. Когато двама души започнат да четат една и съща книга, те понякога влизат през различни врати в една и съща сграда и излизат, без дори да се срещнат. Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален.“ 

Мисля, че и аз тръгнах към нейната книга „Копелето на Истанбул“ по свой начин, без да прочета първия й преведен на български език роман „Любов“, за който непрекъснато чувах  само положителни отзиви. Но се заинатих и започнах оттук, за което ни най-малко не съжалявам..

Разказвайки типична, бих казала,  за съжаление, вечна, за Балканите история , свързана с изселвания, преименувания, убийства, Елиф Шафак не просто ни прави  съпричастни към съдбите на героите си и по точно на героините си. Тя ни кара да усетим историята, насищайки я с ароматите на източната  кухня, толкова еднаква при „изконните врагове“ турци и арменци.

Всяка глава в "Копелето на Истанбул" носи името на една от съставките в рецептата за ашуре на семейство Казанджъ. Това разбира се не е ново в световната литературна история. Няма как да не си спомним кулинарната магия в романите на Лаура Ескивел и Изабел Алиенде. Но Елиф Шафак притежава и друга дарба. Тя умее визуално да показва това, за което пише. Читателят чува капките на дъжда по тротоарите на Истанбул, стъпва в локвите, смесва се с тълпата, усеща ритъма на Вечния град.

Изкушам се да споделя с вас и още нещо, което научих за писателката. В друго свое интервю тя обяснява значението на името си, което е почти литературен псевдоним. Елиф е името дадено й от родителите й и е първата буква от арабската азбука. Означава начало, врата към непознатото. Шафак е фамилията, която тя сама си избира на осемнадесет години, твърдо решена да пише.  Означава разсъмване, зазоряване.

Не е ли това един чудесен ключ, който авторката ни подава, за да отключим вратите на романите й.

Цанка Ангелова, Хеликон Бургас

След  големия успех на книгата  „Любов” в България, Елиф Шафак стана име, което не се нуждае от обширно представяне. Едва ли ще се намери читател, който попаднал веднъж под магията на младата турска писателка, ще остане равнодушен и няма да посегне към второто заглавие, което издателство Егмонт превежда  на български език – „Копелето на Истанбул”.

Право да си кажа, когато за първи път взех книгата в ръце, дори не мислех, че копелето на Истанбул ще е жена, по-точно 19 годишно момиче Ася Казанджъ.Тя расте между три поколения жени - Маминка,баба Гюлсум и лелите Бану, Фериде, Джеврие и Зелиха.Тези така различни една от друга жени, които имат склонността да помнят дълго време  чуждите тайни, но услужливо да забравят своите собствени.

Това е и разказ за младата американка с арменски произход Армануш Чакмакчиян, чиито роднини  по бащина линия не спират да живеят в спомените на онази страшна и кървава 1915 година, годината на арменските изселвания и убийства.

Ася и Армануш  бързо стават приятелки, привлечени от интересните си съдби, за да открият тайната, която свързва двете семейства..

„Имало едно време, когато Божиите твари нямали чет, точно като зрънцата пшеница, и било грях да говориш много…”

Така започва романът „Копелето на Истанбул” затова и аз ще ви оставя в ръцете на майсторката Елиф Шафак….

Елена Алексиева, Хеликон Бургас