Анотация

Брилянтна история за тайните, които пазим. - The Independent

Липсата на въпросителен знак в края на заглавието дава възможност на читателя да приема, осъжда, фантазира или пък да възпира собствените си измислици, за да се приземи в реалността...

• Рейтинг: (69)
• Мнения за книгата (1)

• Година на издаване: 2011
• Брой на страници: 144
• Корици: меки
• Език: български
• Тегло: 158 грама
• Размери: 20x13
• ISBN: 9789543303588
• Наличност: ДА
• Доставка: 3 дни

Дженифър Джонстън

Дженифър Джонстън е автор е на 15 романа, превеждани на няколко езика и печелили редица награди. Номинирана е за наградата "Букър", печели наградата "Уайтбред" за литература, нейни романи са номинирани за "Книга на годината". Призната е за една от най-добрите ирландски писателки.

"Две луни" е от най-известните й романи. Още с публикуването става бестселър. Филмиран е от Maya Vision International.

Дженифър Джонстън е родена през 1930 г. в Дъблин. Баща й е виден ирландски драматург и вероятно от него е наследила таланта на писател. Споделя, че е започнала да пише едва 30-годишна, защото е искала напълно да се убеди, че писанията й не са само проблясък, а нещо което наистина умее. Работи упорито, за да се "възпита като писател". Писането на нов роман започва с главния герой и зародишче на сюжета: "Усещам как моят герой иска да говори, да бъде освободен от затвора, а аз притежавам ключа да го пусна на свобода. Започвам точно от там - заплитам историята, докато се уверя, че героят ми разкрива своя ум, проблеми, тайна. Защото писането до голяма степен е тайна, а много от тези тайни всеки сам намира в себе си. В началото пишех конкретно за Ирландия. Когато започнаха да ме издават, сериозно се замислих за насилието и омразата и как те се отразяват на семействата. В моите романи семействата са нестандартни, а темата за приятелството никога не ме оставя на мира. Приятелството е изключителен феномен, свързан с любовта. Вие знаете, че пораствате, влюбвате се, жените се, продължавате да обичате завинаги. И всичко ви е ясно и лесно. Но обикновено не е така. Представата на хората за вярност и приятелство е особено важна за мен и аз доста често пиша за тях."

Ревюта

Карълайн е журналистка на средна възраст. Главната й редакторка я изпраща в Дъблин за интервю с известен, но вече позабравен и много възрастен драматург.

И тук всичко се преобръща. Карълайн става съучастник в споделяне на цял един живот.

Истина ли е той?

Или измислица?

Възможни ли са всички тези страсти?

Истински ли е и нейният живот?

Или измислица?

Разходката до Дъблин няма да остане обикновена командировка.

Какво ще промени дните на Карълайн?

Истините или измислиците?

Научете сами.

Светлана Димова, Хеликон Витоша

Има ли в какво да се вслушаш при един вече отшумяващ живот?

Какво можеш да научиш от човек, за когото никой не си спомня, но талантът му и съдбата са те отвели при него с поставена задача да възкресиш в спомените на хората делото и битието му?

За журналистката Карълайн една обикновена професионална среща с възрастен писател от Ирландия се оказва повратна точка в осмислянето на собствените й възгледи за света и начина, по който живее...

Защото понякога е много по-лесно да откроиш собствената си история и ключа към вътрешния си мир, наблюдавайки чуждите преживявания и лутания...

Може би затова всички толкова обичаме книгите – заради историите, в които и самите ние сме герои, но обичаме друг да ни ги разказва...

Кристина Казакова, Хеликон Пловдив - Център

През цялото време, докато четях книгата на Дженифър Джонстън, си представях, че съм на театър: камерна зала, малка сцена, червена завеса и триактова пиеса - за любов, смърт и четири изгубени души…

На пръв поглед „Истина или измислица“ ни разказва за срещата на Карълайн Уолъс - млада журналистка от Лондон, оплетена в мрежата на своя житейски кръстопът, с Дезмънд Фицморис - остарял и позабравен вече от света и хората ирландски драматург, отдавна превалил билото на своите житейски дилеми.

Но всъщност това е една малка история за големите въпросителни на живота:

Колко време трае славата? Кога си отиваме истински – когато умрем или още в мига, в който светът забрави за нас? Кое има повече тежест на везните на живота – хората, които сме обичали, думите, които сме написали или ролите, които сме изиграли? И най-важният: Струваше ли си всички жертви?

Прочетете я и ще разберете, че понякога животът е като представление, което те оставя без еднозначен отговор.

И когато завесата падне и аплодисментите стихнат - единственото, което ти остава да направиш е да си тръгнеш…

Безкрайно тъжен и неумолимо сам!

Ваня Хинкова, Хеликон Русе