Хеликон

Кадрие Джесур, преводач: Всеки читател е прототип на някой от героите в "Листопад"

Кадрие Джесур завършва  Предучилищна педагогика в ПУ „Паисий Хилендарси” и Турска филология в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”. От 1990 г. живее в Истанбул. Превежда художествена литература от турски на български и от български на турски език. Член е на Съюза турските преводачи (ЧЕВБИР) и турския ПЕН клуб.

- Каква е популярността на Решат Нури в Турция? И от какво се обуславя популярността или непопулярността на писатели като автора на „Листопад” ?
-Решат Нури е автор с широка известност както в Турция, така и извън нея. Десетилетия наред, а и днес, негови произведения заемат важно място в христоматиите по турска литература. Това се обуславя от това, че той твори в период, в който турската нация преживява преломни събития във всички сфери на обществения живот. Имам предвид 1923 година и установяването на републиканския режим в Турция. Въпреки това и в „Листопад”, и в другите си творби Решат Нури не пресъздава тогавашните исторически и политически събития. Но успява да създаде здрави реалистични традиции в турската белетристика именно чрез неисторически сюжети. Може би затова продължава да бъде актуален за широк кръг читатели, не е ограничен тематично, пък е и  много продуктивен. Произведенията му са над сто на брой.
За днешната му популярност способства и това, че той още през 1930, когато е публикуван романът „Листопад” застава на твърди позиции по отношение отърсването, изчистването на турския език и литература от негативното влияние на арабския и персийски език.  Трудно бихте могли да откриете диалектни форми. Въпреки всичките литературни достойнства на Решат Нури и творчеството му, аз съм наясно, че днешната му популярност се дължи на телевизионните сериали. „Листопад” и „От устните към сърцето” се гледат не само в България и Турция. Те „покориха” и  зрителите от страните на Близкия и Среден изток. Съвсем наскоро четох в турски всекидневник статия, която беше за сериалите по литературни творби. Там авторът споделя, как в книжарница е чул следната реплика: ”Ааа, написали са книга и по ”Листопад”… Виждате, каква сила се крие в синия екран…

- Героите от романа имат ли прототипи? За годините, в които е публикуван романът, според мен звучи много модерно за Турция.
Не знам персонажите да имат прототипи. Мисля, че не. Не ми е попадала такава информация. Но силата на литературата е в това, че успява да предаде на човека-читател усещането, че сам той в даден момент е прототип. Още повече, че „Листопад” е с неостаряващ сюжет, той не е нито балкански, нито турски, а общочовешки.
Споделям мнението ви, права сте за биещата на очи модерност на Турция в романа. През 1930, когато е публикуван „Листопад” реформите на Ататюрк са в своя разгар.  Сам авторът е работил дълги години като учител и инспектор в системата на народното образование, затова познава добре процеса на модернизация на обществото. Това са първите десет години на Ататюркова Турция, които всъщност са авангарден порив на прогресивния турски народ. Особено и най-вече на порива на жената. Турция тръгва с много решителни крачки по новия си път. Само един пример: туркините получават право на изборен политически вот и  участие в политически избори като кандидати за народни представители още през 1934 г.  Преди това през 1930 те вече са преки участнички в ръководствата на общините. Това  е доста по- рано от Швейцария и Франция, например. Кой е по-модерен?  Ех, героините в „Листопад” не са добрите примери, които биха били в полза или подкрепа на думите ми.  Романът представя  опошляването, опорочаването на иначе модерното. Може би напоследък Турция и най-общо модерността, която вие визирате за 30-те години на миналия век, днес се тълкуват по-различно в България. Това ме натъжава, защото това, което наричам „по-различно” е в ущърб на прогресивното, модерното, „световно важното” … и не само в литературата… Но това вече е политика, нали?

- До каква степен се използва литературната основа в сериала?
- Сериалите по литературни произведения  в основни линии „спазват” сюжетите и отчасти фабулата им. Така сюжетът е рамкиращ и определящ и в „Листопад”, и в „АшкъМемну-Забранена любов” (не знам дали се излъчва по българската телевизия), и в „Дудактан Калбе” или по-точно”Перла”. Искаме или не, трябва да приемем, че най-лесно достъпното изкуство си остават филмите от телевизионния екран. Така е в Турция, така е и в България. Затова съвсем целенасочено се акцентира върху широко разпространени и наболели проблеми, които биха вълнували колкото се може повече зрители. И използвайки популярността на съответните автори, предвид и силата на филмовата индустрия режисьорите наблягат на онези проблеми, които пулсират и днес, като им придават съвременно звучене. Ударението пада повече върху идеите, посланията, естетическата мисия на филма, отколкото върху фабулата на романа. А в сериала „Листопад” дори са добавени герои, които в литературното произведение просто не фигурират. Някои от характеристиките на персонажите са променени, например съпругът на Фикрет в романа никак не е „добър човек”, а напротив.  Нека пак да повторим, че Решат Нури твори през първите години на установяването на републиканския режим в Турция. Това само по себе си обяснява разрива между поколенията. Противоречията и промяната в ценностната система са обусловени и от промените в социалния, политическия, културния живот на страната. От смяната на порядки от чисто битово естество произлизат семейни драми. Точно както и днес!
- Какво превеждате в момента?
В момента с Хюсеин Мевсим работим над „Делнична библия” на поетесата Божана Апостолова , която турските читатели познават с поезията й; преди няколко месеца преведох на турски пиесата „Църква за вълци” на Петър Анастасов . Превеждам и други неща, но съвсем умишлено споменавам само тези три произведения, защото ще добавя, че и в трите поименно споменати творби анализите, тълкуванията, болката от неустойчивостта на духовните ценности имат безброй допирателни.  Проблемите от „Листопад”, „Делнична библия” и „Църква за вълци” независимо, че са писани в различни години и имат и много различни внушения, в основата си визират човешки изпитни от различни години на т.нар. преходи в обществото.
Проблеми /въпроси на съдбата на човека, на личността, да, от преходни кръстопътни времена/ години, но вечни и  общочовешки…