Хеликон

Каква беше основната ви идея за написването на „Божията формула” ?
Това е книга за фундаментални въпроси, които хората винаги са си задавали: за съществуването на Бог и за смисъла на човешкия живот. Романът би представлявал интерес за всеки, независимо от неговата националност, етническа принадлежност и религия.
Защо решихте действието да се развива на различни места по целия свят – Египет, Иран, Тибет?
Вероятно защото обичам да пътувам, искам и читателите да поемат на път заедно с мен. В моите книги винаги има пътешествия.
Повлиян ли сте от темата за тероризма, която стана много актуална след 11-и септември?
Не бих казал, но понякога вплитам криза от световен характер в сюжета. Така се получи в „Божията формула”, където засягам темата за ядрената заплаха от страна на Иран.
Вярвате ли в хипотезата за ядрената криза, която разглеждате в книгата?
Защо не, възможно е да се случи. Например Северна Корея години наред твърдеше, че използва ядрената енергия за мирни цели, и вижте какво стана.
В „Божията формула” Лисабон е представен като международна сцена на шпионажа и тайните служби, също като в книгите и филмите за Втората световна война. Има ли нещо вярно в това?
Да, има известна доза истина. Единият от героите в книгата – Грег Съливан – е прототип на американец, с когото се запознах в посолството на САЩ в Лисабон. По начина, по който се държеше, стигнах до заключението, че той е агент на ЦРУ.
Защо вече не пишете за истории от миналото, а се съсредоточихте върху настоящи проблеми?
Аз не съм писател на исторически романи, аз просто разказвам истории. Опитвам се да използвам различни художествени похвати, като използвам факти от историята, науката, изкуството, политиката. За мен е важно книгите ми да са интересни и четивни. Независимо дали сюжетът е взет от историята, или книгата прилича на шпионски трилър, или пък става въпрос за любов – най-важното е да е разказана добре.
Колко време ви отнемат проучванията и колко – написването на един роман?
Справям се много бързо, което се дължи на опита ми като журналист и преподавател в университета. Ако не бях толкова мързелив, щях да пиша по два романа годишно.
Необходимо ли е авторът да вярва в това, което пише, или просто трябва да разкаже история?
За мен е важно да вярвам в това, което правя и за което пиша.
Да разбирам ли, че като журналист и писател вярвате във фактите, представени в „Божията формула”?
Разбира се, и то не просто като журналист и автор, а като обикновен човек, който като всички останали се пита може ли да се докаже съществуването на Бог. Опитах се да намеря отговорите на науката на този въпрос. Резултатът беше смайващ. Открих, че учените са много по-близо до разрешаването на тази мистерия, отколкото съм предполагал. Подробностите съм изложил в романа.
Опитът ви като журналист пречи ли на творческия процес?
Напротив, помага ми. Като повечето журналисти, целта ми е да пиша разбираемо и в същото време грамотно.
След „Божията формула” със сигурност все повече хора ще ви наричат „португалския Дан Браун”.
Такова сравнение не е сполучливо, защото точно в тази книга няма исторически загадки. Това е роман за съществуването на Бог и смисъла на живота. Дан Браун не пише на такива теми. Но ако настоявате да ни сравнявате – добре.
Можем ли да открием автобиографични елементи в образа на главния герой Томаш?
Не, Томаш е измислен герой, но писателите винаги влагат нещо от себе си в героите, особено в думите им.
В романите ви винаги има любовна история. Това задължителен елемент ли е за всяка книга?
Има много романи без любовна история, но аз наистина винаги вмъквам романтика в книгите си. Ако искам да създам многостранен, пълнокръвен герой, няма как да пропусна любовния му живот. Любовта е част от живота. Действията на хората често са продиктувани от нуждата им от любов и секс. Как да изградя убедителни персонажи, ако те не се ръководят от нормални човешки нужди и стремежи?
Възможно ли е един историк, макар и специалист по криптография, да бъде въвлечен в секретни проекти? Или просто искахте да покажете, че всеки би могъл да се озове в центъра на такава интрига от международен характер?
Достоверността на образа се дължи на начина, по който е вграден в контекста на романа, а не от професията му. Съмърсет Моъм казва: „Достатъчно е да прекарам един час с даден човек и ще напиша роман”.
Как протича творческият процес при вас?
Първо трябва да имам идея, която ще обедини историята. Тогава започвам да работя по самия сюжет. Ръководя се от това какво точно искам да разкажа, какви герои ще помогнат на историята, как трябва да ги поставя в самия контекст, какво ще им се случи. Постоянно ми хрумват нови идеи и сглобявам историята бързо. След това трябва само да изразя всичко това с думи.  
Според Айнщайн, Бог не играе на зарове. С написването на тази книга променихте ли възгледите си за живота и Вселената?
Несъмнено „Божията формула” ме накара да погледна нещата от друг ъгъл. Вече знам, че науката има отговори за съществуването на Бог и значението на човешкия живот. В този смисъл – да, възгледите ми претърпяха развитие.  
Човечеството ще стигне ли скоро до същността на света, в който живеем?
Вероятно да. Често си мислим, че вече знаем всичко, и тогава възникват нови открития, които отварят огромни, неподозирани до този момент перспективи. Историята на науката се гради върху въпроси, които водят до други въпроси.