Истински дълбок и проницателен разказ… Един велик роман за модерния живот и кризата на съвременното човечество.

Вацлав Хавел

 Чехословакия, 1979 г. Изминали са над десет години на „нормализация“, както е известен периодът на потисничество и репресии, последвал смазването на Пражката пролет. За Лудвик Вацулик това са години на дълбока творческа криза, последвала излизането на романа „Морски свинчета“ (1970) и написването на знаменития му политически манифест Две хиляди думи, станал една от причините за нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. По съвет на своя приятел, поета и художник-сюрреалист Иржи Коларж, Вацулик започва да си води дневник – „книга за неща, хора и събития“, която впоследствие ще бъде провъзгласена за една от най-важните творби на чешката литература от втората половина на 20 век.

Петдесет и четири седмици по-късно, написаното от Вацулик се оказва уникална смес от дневник, дневник на сънищата и открита измислица – преобърнат автофикционален роман, в който главни роли играят авторът, семейството му, неговите любовници и водещите фигури на чешкия ъндърграунд. Описван от автора си като амалгама от „безкомпромисна документалистика” и „магическа фикция”, „Чешки съновник“ излиза за пръв път нелегално в самиздат през 1981 г. и се превръща в безспорно най-дискутираният роман сред пражката дисидентска общност от 80-те години на миналия век. Шедьовърът на Вацулик е блестящо упражнение по стил, мрачен хумор и ирония – важен портрет на живота и копнежите на дисидентите и посткомунистическите елити.